И разбира се, също така, щеше да има нужда от човек от „Крафтсман & Ко“, който да оглави проекта. Един млад мъж с голямо бъдеще и с желание да се докаже. Някой, който не можеше да седи и да чака пенсионирането на Бестман, за да навлезе в големия свят на книгите: разбира се, синът му Атикус, назначен в същия този момент за шеф на новия екип на Крафтсман за специални и тайни операции.
Кой по-добре от него познаваше душата на семейство Ередия и умееше да я приласкава с обич и нежност? Кой можеше да стигне до сърцето на Ремедиос? Кой, в крайна сметка, щеше да бъде баща на правнуците на Хемингуей?
– Така че това е зестрата на моята Солеа – завърши Ремедиос. – Можете да правите каквото искате с тези неща, господин Красман. Ако искате, занесете ги в Англия.
Марлоу би искал да обясни на старицата, че притежава литературно съкровище, чиято стойност със сигурност надхвърля очакванията ѝ; съкровище, което не може да се купи с никакви пари в света, но че той ще ѝ плаща стриктно процента за авторски права като наследница, че ще бъде много богата и известна, че паметта на майка ѝ ще бъде увековечена и че фамилията Ередия ще влезе в историята, завинаги свързана с името на Хемингуей.
Но вместо всички тези думи, които, казани на английски, щяха да останат неразбираеми за жената, той си позволи да използва универсалния език на сълзите.
Марлоу Крафтсман и Ремедиос Ередия се сляха в силна прегръдка, способна да премине граници, формалности, културни различия, разстояния, обяснения и убеждения. Така ги намериха Атикус и Солеа, след като известно време ги търсиха из цялата къща: прегърнати на пода на тавана.
***
Когато Мойра Крафтсман успя да дойде на себе си след необузданата любовна сесия и да възстанови достойнството и безупречния си външен вид, си спомни, че тази нощ отново бе сънувала Атикус. Този път обаче синът ѝ не бе във врящ казан, а на носилка, сглобена от колове, привързани един за друг с въжета, на която диваците го изнасяха от джунглата, а той, болен, с температура, облян в пот и с изпъкнали очи викаше: „Любов, любов!“
Аналитичните ѝ умения и задълбоченото ѝ познаване на „Тълкуване на сънищата“ от Фройд я доведоха до единствения възможен извод: Атикус няма да прекара тази Коледа в къщата в Кент, а в сърцето на андалуския мрак, като един от племето на братовчедите Ередия, с техните китари, песни, танци, процесии и бдения. Няма да яде коледен пудинг и телешко задушено, а зеленчукова супа и марципан. Няма да прекара сутринта, слушайки концерта на Берлинската филхармония, а щеше да си отспива след фиестата предишната вечер, и няма да получи като коледен подарък нов шлифер от „Бърбъри“, а пълната дискография на Камарон де ла Исла.
Включи телефона и набра някакъв номер. Зачака.
– Холдън, момчето ми?
– Мамо?
– Обаждам ти се, защото най-накрая успях да разбера какви са плановете на брат ти за Коледа. Много съжалявам, че толкова се забавих – извини се тя. – В крайна сметка можеш да настаниш тъстовете си в стаята на Атикус.
– Намерихте ли го?
– Да.
– Добре ли е той?
– Абсолютно – успя да изрече с треперещ глас и бързо затвори, за да не позволи на Холдън да продължи да задава неудобни въпроси.
*
Наистина онази Коледа бе различна за всички. Марлоу и Мойра Крафтсман отпътуваха за Англия с полет на „Иберия“ и за пръв път в живота си опитаха октопод с червен пипер по галисийски – ястие, което останалите пътници – испанци, посрещнаха с ентусиазъм и лакомо излапаха, докато те внимателно сдъвкаха само по една хапка, преди да я изплюят в салфетките си.
Манчего покани Берта в Ниева де Камерос и я представи на родителите си в качеството ѝ на негова официална годеница. Това направо разби всичките им представи: или тази петдесетгодишна жена притежаваше някакво скрито очарование, което те не виждаха, или тази внезапна любов на сина им бе следствие на черна магия, направена му от вещица. Решиха обаче, че е по– добре да не задълбават в това какво може да е скритото ѝ очарование или какъв точно тип вещица е тази жена.
Асунсион се зае да възвърне изгубения блясък на офиса. Слава богу, компютрите бяха още там, копирната машина работеше и срокът за плащане на наема не бе изтекъл. Единственото, което трябваше да се смени, бе табелата на вратата. Там вече нямаше да се помещава редакцията на списание „Либрарте“, а генералният щаб на „Х&Е“ – буквите, които свързваха Хемингуей и Ередия. Тук, под ръководството на Атикус Крафтсман, щеше да се провежда тайното проучване на литературната сензация на века. Атикус и Солеа щяха да правят полевите проучвания от Гранада, а Берта, Асунсион и Габи щяха да вършат работата, свързана с документацията и изданието.