Барбоса бе изправен пред съда в Гранада и бе обвинен в отвличане, бягство, намерение за умишлено убийство и в още куп престъпления и бе осъден на десет години затвор. Изпратиха го да излежава присъдата си в „Ел Пуерто“[57], възможно най-далече от Мария, по настояване на инспектор Манчего, ключов участник в разкриването на случая и потърпевш, както се виждаше от един белег на дясното му рамо.
Мария се върна в Мадрид опозорена, с разбити нерви и опустошена душа. Застана пред Бернабе с наведена глава, разкаяна и засрамена. Разказа му, че повече от година е крадяла пари от касата на списанието. Призна му, че в началото сумите били малки, но постепенно ставали все по-големи – оттам дошли скъпите чанти, кожените палта, задоволените капризи на децата, марковите спортни екипи и плазменият телевизор.
И че не е продала градината във Валенсия, както го накарала да повярва, но това вече нямало значение, защото съдията вероятно щял да запорира цялото ѝ имущество, така че имотът на практика вече принадлежи на банката, както и парите, които ще успее да събере през следващите години, за да върне това, което е взела от „Либрарте“. Каза му също, че присъдата ѝ най-вероятно ще е между три и шест месеца в затвора „Йесериас“ в Мадрид и че предпочита през това време да не вижда децата през решетките. Помоли го да им каже, че пътува, което не бе чиста лъжа, защото от дома им до затвора се пътуваше доста. Помоли го също да им предаде, че много ги обича и че ѝ липсват ужасно.
Каза му и за Барбоса, но като за съучастник, а не че ѝ е бил и любовник. Обясни му, че идеята дал Пирата един ден, когато тя погрешка му платила два пъти една и съща фактура. Всичко тръгнало оттам и станали партньори, като Бони и Клайд, но без секс. Това – не! Каза му също, че в един момент започнала да се страхува от него, защото тя искала да престанат със злоупотребите, а той я принудил да продължи, като я заплашвал, че ще навреди на децата ѝ, ако ѝ хрумне да го издаде. Нямала друг избор, освен да продължи да краде, без да може да се възползва от откраднатото, защото накрая той прибирал всичко, а за нея останал само страхът
И това бе самата истина. Почти всичко бе истина.
Но най-любопитното бе, че в затвора страстта на изгасналата им любов се възпламени отново. По някаква необяснима причина трите или четирите пъти, когато поискаха разрешение да правят секс в тясната килия в „Йесериас“, страстта им бе толкова силна, че събори бетонните стени и разкри зад тях южен плаж със ситен бял пясък, топло море, голяма луна и много звезди.
Затова, когато в началото на май – четири месеца след като бе влязла в затвора и присъдата ѝ изтече, а тя пое с пълни гърди въздуха на свободата и се срещна с Берта, Асунсион, Солеа и Габи, натоварени с цветя, прегръдки и прошка, първото, което им съобщи, бе новината за неочакваната си бременност Едно дете, заченато в затвора, „но ние ще му кажем, че се е случило на един южен плаж“.
– Тогава отиваме заедно да си изберем подходящи рокли за сватбата на Берта – каза внезапно Габи за изненада на всички.
– И ти ли?
– Да! И аз, Мария, също като теб! През декември.
Прегръдката бе от онези екзалтираните, с писъци и истеричен смях. И поради липсата на хубава и сенчеста градина, в която да отидат да седнат и да си разкажат подробностите около двете новини, петте служителки на „Либрарте“ се настаниха на земята под сянката на един клен в първия парк, който намериха на кръстовището на две второстепенни улици.
– Беше преди няколко месеца, нали Асунсион, когато Франклин ми каза, че иска да се върне в Аржентина. Струвало му се, че така е по-добре за двамата – разказваше Габи. – Дори стигна дотам, че си купи билет!
– Но, Габи – възкликна Берта, – няма друга двойка, влюбена колкото вас. Каква муха ви е била влязла в главите?
– Мухата бях аз – призна Габи. – Една голяма конска муха, която не преставаше да му досажда с темата за децата. Не му говорех за нищо друго! Карах го да чете книги за бременност, да взема витамини, да прави любов само в най-подходящи за зачеване пози, да се подлага на всякакви ужасни прегледи, анализи и изследвания... До такава степен ме бе обсебила идеята да имам бебе, че не бях в състояние да се зарадвам на това, което имах пред себе си. И горкият Франклин в един момент си помислил, че никога няма да можем да имаме деца.