Берта бе предупредила приятелите им да носят удобни обувки без токове, защото фиестата с „бика“ бе сериозно изживяване и „аз още умирам от страх дори само при мисълта за него“. Те обаче не я послушаха. Изчакаха пред вратата излизането на младия Адалберто, целия опакован с фойерверки. Той обаче здраво ги изплаши, защото не виждаше добре пред себе си от арматурата, с която бе покрит, а и на ръцете му пареше. Затова хукна напред, без да си дава сметка, че тези хора са чужденци, контета от Мадрид, които не знаят, че бикът трябва да мушка, а те да бягат. Стояха си кротко, като идиоти, така че се наложи да извика: „Дръпнете се!“, преди да се сблъска с петима полицаи, чиито униформи замирисаха на опърлено, и с техните жени.
Берта се бе качила на терасата на казиното и викаше оттам ужасена, защото Манчего тичаше зад „бика“, за да го заведе до шадравана и да го изгаси.
Накрая момчетата от селото се хвърлиха върху Манчего и той бе този, който приключи фиестата в шадравана, добре омокрен в студената и слузеста вода.
– Позволи ми да сваля дрехите ти – помоли го Берта, едва сдържайки смеха си и вече по-спокойна, в голямата спалня в къщата на родителите ѝ. – И се пъхай в леглото, защото ще настинеш и ще останем без меден месец.
– Не ми липсва топлина – отговори той и се остави да го съблече. – Отвътре горя, ако и да не вярваш.
Берта разкопча позлатените копчета на униформената куртка, махна ризата и разкопча колана на панталона му.
Манчего я прегърна, както се прегръща първа любов, с любопитство и страх, със затворени очи и с отворени обятия.
И само за една нощ се обичаха като за петдесет години – две запалени факли, които никога повече нямаше да изгаснат
***
Мойра Крафтсман категорично отказа да се върне в Гранада, за да участва в този „цирк“, както определи трите дни и трите нощи празненства по повод испанската сватба на сина ѝ Атикус, по време на която се бяха случили скандални неща. Според това, което ѝ разказаха, някакви мъже си съдрали ризите и после танцували полуголи, младоженците пък били разнасяни на ръце под дъжд от захаросани бадеми, а вратовръзката на Атикус нарязали на парченца, които раздали на гостите.
Предпочете да не мисли за всичко това и напълно да се посвети на приготовленията за истинската сватба, която щеше да се състои първата събота на септември в къщата им в Кент
За щастие булката не бе проявила ни най-малко желание да се меси в организацията на събитието, защото, както малко грубо ѝ обясни по телефона Атикус, Солеа смятала, че вече са женени както според католическите канони, така и според циганските, и предпочела да заминат на сватбено пътешествие в Ибиса, където залезите били невероятни.
Мойра не можеше да избие от главата си звука на ритмично скърцащо някъде в Ибиса легло, придружено с ударите на таблата в стената, който постоянно ѝ се причуваше. Когато пък затвореше очи, съвсем ясно виждаше варосана бяла къщичка, заобиколена с борове и саксии с цветя, обзаведена с ракитови мебели и декорирана в ярки цветове. В дъното ѝ, покрито с балдахин от шалове, беше скърцащото легло, отрупано с възглавници, а в него Солеа – гола и с разпуснати коси – притискаше в обятията си Атикус, като не ли щеше да го задуши. Той я любеше отчаяно, поривисто, неудържимо, сякаш бе осъзнал, че без Солеа животът му няма смисъл.
Страстта им бе толкова бурна, че наоколо хвърчеше перушина от възглавниците, чаршафите се съдираха, а леглото накрая не издържаше и се чупеше, но те продължаваха да се любят на пода, без да си дават сметка, че стените на къщата са започнали да треперят, а основите ѝ – да се клатят
*
Поканите бяха разпратени през май в огромни пликове, подплатени с копринена хартия с щамповани рози. В тях бяха и картичките, надписани с елегантен шрифт с обясненията за мястото, часа, дрескода, списъка с подаръците, хотелите в района, карта с упътване как да се стигне до мястото на събитието и предупреждението, че ще има специално меню за вегетарианци, за страдащи от глутенова или лактозна непоносимост или алергични към фъстъци.
Разбира се, етикетът изискваше мъжете да носят светъл смокинг, а жените – коктейлна рокля и шапка или украшение за глава. Имаше и предупреждение, че майката на младоженеца ще бъде с рокля в светловиолетово, за да се избегне недоразумението някоя от гостенките да избере същия цвят и така да затъмни истинската героиня на събитието.