Защото едно нещо бе сигурно: предвид пълния провал на сина ѝ Атикус в избора на съпруга, Мойра, каквото и да ѝ струваше това, трябваше да вземе нещата под контрол и да заеме мястото, което би се полагало на една по-представителна булка.
Първото и най-важно беше да избере роклята. Разбира се, от Александър Маккуин[58] или от Стела Маккартни[59] – други приемливи варианти нямаше. После поръча да инкрустират диамантената верижка от баба Крафтсман в диадема от бяла коприна, на която да бъде прикрепен дантеленият воал. Обувките повери на Стюарт Вейцман[60], въпреки че би предпочела нещо по-традиционно. Минавайки покрай витрината на магазина му обаче видя един толкова невероятно нежен чифт, че просто нямаше как да не влезе и да не го пробва. Понеже носеше същия номер като Солеа, Мойра можа лично да се увери в мекотата и удобството на обувките и тайно реши, че щом сватбата свърши, ще ги вземе от стаята на снаха си, както и диадемата, воала и роклята, понеже беше кощунство да се съхранят в някой сандък на бабиния ѝ таван в Гранада. Щеше да ги сложи в дрешника в своята спалня и може би един ден щяха да се ползват отново, когато Атикус най-после се осъзнае и се ожени повторно за някое изискано английско момиче.
В началото на юни започнаха да пристигат сватбените подаръци. Тъй като апартаментът на Атикус не бе обитаван вече няколко месеца, а местожителството на булката бе извън картата на Лондон, Мойра бе посочила къщата в Кент като адрес за получаването им. Това ѝ даваше възможност да проследява всичко, което пристига, а това бе изключително ценна информация, за да вземе решение как да разпредели гостите по масите в зависимост от стойността на изпратения подарък. Холът в къщата се превърна в изложбена зала на произведения на изкуството, сребърни прибори, порцеланови сервизи, кристални чаши и други най-изящни вещи.
В черния кожен бележник бе съставен списък с имена, описание на подаръка под всяко от тях, както и изчислената на око сума, която бе похарчил гостът, с бележка отдолу колко щедър е бил, предвид финансовото му състояние. С други думи – подносът на семейство Сноудън заслужаваше повече благодарност от сребърната кана на семейство Кромуел, като се има предвид ситуацията на първите след срива в сектора на недвижимите имоти.
Първото място във въображаемата класация на Мойра по щедрост зае, както винаги, Виктория Бестман, като изпрати в кутийка на „Картие“ диамантени обеци, които бяха принадлежали на майка ѝ. Придружаваше ги бележка, че това е подарък, който се предава по наследство, и трябва да отиде при дъщерите на Атикус, без да се задържа при Солеа, която, в крайна сметка, не беше от семейството.
Баба Крафтсман, напротив, застана начело на класацията за липса на разумна преценка. Пристигна без предупреждение една неделя, в часа за чай, на кормилото на открито „Бентли“, с шофьора на седалката за пътници до нея и обяви на висок глас, че не ѝ хрумва по– добър подарък за внука ѝ Атикус от един такъв двуместен болид. Бе дошла, шофирайки от Лондон, играейки си със смъртта по тесните междуградски пътища, пуснала с все сила „Адажио“-то на Томазо Албинони, с цигаре между пръстите.
Пиха чай в библиотеката при пълна и плътна като картофено пюре тишина, след което свекърва ѝ направи коментар: „И ти не ми хареса, когато дойде в тази къща“, което Мойра прие като лична нападка, независимо от опитите на Марлоу да я разубеди.
– А как да го приема, Марлоу?
– Абстрактно, Мойра, абстрактно...
*
Най-сложно в организирането на сватбата се оказа уреждането на църковния ритуал. Семейство Крафтсман нямаше навика да присъства на службите в енорийския храм в Севън Оукс, въпреки че беше един от големите му дарители и притежаваше фамилна гробница там и въпреки че беше уважавано от общността и винаги беше поддържало прекрасни отношения с достопочтения Фелоу. Така че, когато определиха датата, поканиха отеца на обяд, за да му съобщят ноВината и да му възложат проВеждането на църкоВната церемония.
– Невъзможно! – отсече обаче отчето. – Младите вече са се венчали по католическия ритуал.
– А сега ще го направят по нашия – отвърна Мойра.
– Проблемът, госпожо Крафтсман, е в това, че според информацията, която получих, синът ви Атикус е приел кръщение и причастие от Католическата църква, което означава, че е сменил религията си.
След припадъка, предизвикан от това разкритие, Мойра грубо изгони свещеника, обвинявайки го в неспособност да се грижи за поверените му овци в паството. После се разплака неутешимо, припомняйки си колко е онеправдана от децата си по отношение на избора им на съпруги: първо Холдън, с булка, бременна в шестия месец, а сега Атикус, с тази испанска католичка от цигански произход.