– Тази книга пари – възкликна тя изненадана.
Атикус остави ръжена на пода и се приближи до жена си.
– Дай да видя – помоли я той със странен трепет в гласа.
Между два невинни романа на Джек Лондон се мъдреше тънка книжка без заглавие, абсолютно еднаква по цвят и размер с петте си еротични посестрими.
– Никога не съм ти казвал за интимната си библиотека, нали?
– Петте книги, които стоят подредени на шкафчето ти?
– Да – призна Атикус. – Изглежда, че ти току-що откри шестата.
Разтвориха я заедно, като опариха върховете на пръстите си, за да открият (без особена изненада), че става въпрос за превода на „Камасутра“ от Ричард Франсис Бъртън. Между страниците, на отделни листчета бяха добавени илюстрации, рисувани на ръка.
– Собственикът на тази колекция, освен страстен читател, е бил и голям художник – успя да каже Атикус.
– Или собственичката – прошепна в отговор Солеа.
Но Атикус вече бе смъкнал роклята ѝ и тя бе паднала на килима. И Солеа вече бе долу на килима, пред огъня, с разпусната коса, бе се освободила от обувките и бельото си и бе заела една от позите, описани от индиеца Ватсаяна триста години преди Христовото рождение. И докато Атикус се опитваше да се нагоди към движенията ѝ, вратата на библиотеката се отвори и в рамката се появи лицето на Мойра Крафтсман, подобно на лицето на гръцка статуя, което никога няма да изгуби своята мраморна неизменност Търсила ги бе навсякъде, възмутена от отсъствието им сред гостите, и ги бе открила случайно, единствено с помощта на инстинкта си на затворнически надзирател.
Нито Солеа, нито Атикус разбраха някога, че онази нощ Мойра бе видяла за пръв път в живота си двама души, така преплели телата си, че беше невъзможно да се разбере коя част на кого принадлежи.
Ако в този момент огънят се бе разгорял в пожар и двамата бяха загинали в пламъците му, щеше да е невъзможно да се идентифицира кой кой е, освен чрез безкрайни проби на ДНК от изгорялата плът – една твърде сложна операция, поради което щеше да е най– добре да сложат праха им в една и съща урна и да ги оплачат заедно, „каква ирония на съдбата“.
Мойра Крафтсман, замръзнала с ръка на дръжката на вратата, забеляза, че в единия край на библиотеката стои мъж с лице на мъдрец, на около осемдесет години.
Пушеше лула и бе в компанията на мъничък хобит Той я поздрави любезно, сваляйки шапката си: „Колко бреме не съм те виждал, скъпа Мойра – ѝ каза без думи. – Колко сме се променили от времето, когато Марлоу и ти тайно разменяхте ласки в библиотеката на колежа „Екзитър“. Тогава бяхте способни да се взривите точно за десет минути, само докато четяхте на глас някои пасажи от шестте еротични книги, които той ти подари, когато си даде сметка, че нямаш никакво въображение, но пък за сметка на това си ненаситна. Колко възбуждащи бяха онези забранени игри, Мойра Крафтсман! И колко жалко, че толкова бързо забравихте колко вълнуваща може да е любовта! Горкият Марлоу! Горката Мойра! Вече не ви посещавам, защото с вас се отегчавам до смърт.. Сега, с моя хобит, предпочитаме компанията на тези двамата, те са чистокръвни, формула едно, съдове под налягане.“
Мойра не пожела да остане до края на сцената.
Толкин бе изгубил интерес към нея почти веднага и бе съсредоточил отново вниманието си върху любовниците, чиито тела страстно се извиваха върху килима. Тя внимателно затвори вратата на библиотеката и там, по средата на коридора, внезапно усетила силна възбуда, изригна в същия онзи мощен оргазъм, който в онази звездна нощ застигна и изненада всички гости на сватбата и който никой никога не можа да забрави, въпреки броя на годините, любовниците и удоволствията, които преживя след това.
А Атикус и Солеа, потънали в морно блаженство, прилепени един за друг с неразрушима спойка, живяха сто години в едно тяло и бяха една плът, завинаги заедно, мъж и жена, както Бог ги бе сътворил и им бе вдъхнал живот: по Свой образ и подобие.
сканиране, разпознаване и корекция Karisima
Mamen Sanchez
Оригинално заглавие: LA FELICIDAD ES UN ТЕ CONTIGO
Copyright © Maria del Carmen Sanchez Perez, 2013
First published by Espasa Libros S. L. U., 2013 All rights reserved.
© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“, 2014 г.
© Ивинела Вескова Самуилова, преводач, 2014 г.
© Мариана Кръстева Станкова, художествено оформление на корицата, 2014 г.
ISBN 978-954-26-1361-9
Отговорен редактор Вера Янчелова Стилов
редактор Мариана Китипова
Компютърна обработка Ана Цанкова
Коректор Йорданка Траянова
Испанска, първо издание
notes