След секунди знаеше отговора, оказа се просто за изпълнение. Внезапно вътрешното напрежение, свързано с необходимостта от спешни действия, изчезна. Това веднага освободи мислите му и го освежи. Всичко беше съвсем ясно.
Зачака появата на Тарн.
Не му се наложи да чака дълго. Усети нещо като трептене във въздуха и бледото лице на Тарн, увито в тюрбана, се материализира внезапно в реалния свят. Оръжието беше насочено.
Келвин беше решил да не поема никакви рискове. Съсредоточи се върху проблема си, натисна бутона и веднага се убеди, че не е забравил подсказания метод. Просто започна да разсъждава по твърде странния начин, който му беше предложил Куара Вий.
Тарн беше отхвърлен на няколко крачки назад. Мустакатата уста зяпна, докато се опитваше да изкрещи.
— Недейте! — извика андроидът. — Аз просто исках да…
Келвин фокусира по-добре мисълта си. Почувства как от него към андроида започна да струи мисловна енергия.
Тарн изкряка:
— Опитвах се… Вие не ми… дадохте никакъв шанс.
След това Тарн остана да лежи неподвижен на горещия пяськ с невиждащ поглед, забит в небето. Седмопръстите ръце се свиха конвулсивно още веднъж и след това престанаха да се движат. Изкуствената сила, която оживяваше андроида, беше изчезнала. Нямаше да се върне повече. Келвин се обърна и пресекливо пое глътка въздух. Вече се намираше в безопасност. Изхвърли от мозъка си всички мисли освен една, съсредоточи се върху основния проблем: как да намери мъжа с червеникавите мустаци?
Натисна бутона.
А ето и как започна цялата история: Куара Вий седна в машината на времето заедно със своя андроид Тарн и за последен път провери дали всичко е наред.
— Как изглеждам? — попита той.
— Ще минете незабелязано — отговори Тарн. — Никой няма да ви заподозре в ерата, в която се отправяме. Не ни беше необходимо много време, за да приготвим екипировката.
— Наистина, успяхме сравнително бързо. Мисля, че платовете, от които са изработени дрехите, наподобяват достатъчно вълна и лен. Ръчният часовник, парите — всичко е в ред. Ръчен часовник — странна вещ, нали? Представи си само — хора, които се нуждаят от машина, която да им показва времето.
— Не забравяйте очилата — каза Тарн. Куара Вий си ги сложи и продължи: — Ъхъ. Но предполагам, че…
— Така ще бъде по-сигурно. Оптичните свойства на лещите са именно онова защитно средство, което може да ви потрябва, за да отблъснете атака с мисловни лъчи. Не ги сваляйте, защото в такъв случай роботът може да опита разни номера.
— По-добре да не го прави. Този никаквец робот-беглец! Към какво ли се стреми всъщност, чудно ми е. Винаги е изразявал недоволство, но поне си знаеше мястото.
— Съжалявам, че въобще ги накарах да го произведат. Не мога да си представя какво ще забърка в тоя предисторически свят, ако не успеем да го хванем и да го върнем обратно.
— Той е в онази гадателска палатка — каза Тарн, подавайки се извън машината на времето. — Току що е пристигнал и ще се наложи да го хванете с изненада. Трябва да използвате цялата си находчивост. Опитайте се да не се поддавате повече на тези дълбоки подсъзнателни принуди, които изживяхте напоследък, те могат да бъдат опасни. Ако му се удаде възможност, не се съмнявам, че роботът ще приложи някои от триковете си. Не знам какви способности е развил самостоятелно, но съм сигурен, че вече е експерт в областта на хипнозата и изличаването на спомени. Ако не проявите бдителност, ще трансформира паметта ви и ще подмени сегашната структура на мозъка ви. Така че не изпускайте очилата си. Ако нещо тръгне не както трябва, ще използвам рехабилитационните лъчи, за да ви върна към нормалното ви състояние — андроидът повдигна малкия пръчковиден прожектор.
Куара Вий кимна:
— Не се безпокой. Ще се върна, преди да се усетиш. Имам уговорка да довърша тази вечер играта си с моя партньор от системата на Сириус.
Той не можа да спази уговорката си никога.
Куара Вий излезе от машината на времето и тръгна по тротоара към палатката. Дрехите, които носеше, бяха тесни и неудобни, струваха му се груби. Той се размърда неловко в тях. Палатката с нарисувания символ вече беше пред него.
Бутна брезентовата завеса и в този момент някакво небрежно окачено въже се разлюля пред лицето му и килна настрани очилата с рогови рамки. Същевременно в незащитените му очи избухна ослепителна синкава светлина. Почувства странно и остро усещане за загуба на ориентация, за някакво преместване, което почти веднага изчезна.
Роботът каза:
— Вие сте Джеймс Келвин.