Выбрать главу

— Моето пристигане тук също беше случайно — информира го роботът. — Поради това ще трябва да направя леки промени в снаряжението си — ще са ми необходими някои заместващи механизми. Ако съм си извадил правилни изводи от това, което се съдържа в мозъка ви, за да получа тези неща, ще се наложи да се включа във вашата специфична разменна икономическа система. С една дума, нуждая се от монети, злато или сребро. И ето ме в ролята на гадател.

— Разбира се, разбира се — рече Келвин. — А защо всичко да не се уреди чрез обикновен грабеж? Ако действително си робот, вероятно можеш да направиш суперудар с едно бързо завъртане на зъбните си колела.

— Това ще привлече чуждото внимание върху мен, а в момента ми е нужна анонимност. Впрочем, реално погледнато — тук роботът спря, за да потърси в съзнанието на Келвин подходящата дума, — сега аз съм беглец. В моята ера пътешествията във времето са строго забранени. Само правителството може да ги разреши и финансира.

Келвин си помисли, че някъде из тези обяснения се криеше замаскиран опит да бъде измамен. Но не можеше да разбере къде. Докато разсъждаваше напрегнато, няколко пъти премигна срещу робота. Всичко изглеждаше доста неубедително.

— Какво доказателство ви е необходимо? — попита създанието. — Нали в момента, когато влязохте, ви прочетох мислите? Докато извличах от съзнанието ви полезната информация и след това я връщах обратно, трябва да сте почувствали временна амнезия.

— Значи това сте ми направили — промълви Келвин и отстъпи предпазливо назад. — Е, добре, вече мисля да си тръгвам.

— Чакайте — изкомандва роботът. — Виждам, че започнахте да ме подозирате. Явно съжалявате, че именно от вас излезе идеята за един малък грабеж и мислите, че вероятно ще се възползвам веднага от предложението. Позволете да ви успокоя. Наистина аз бих могъл да взема вашите пари и да ви погубя, за да прикрия следите си, но като робот не ми е позволено да убивам човешки създания. Другата възможност е да се включа във вашата бартерна система. Мога да ви предложа нещо наистина ценно срещу малко количество злато. Момент да помисля.

Погледът на фасетните очи се плъзна по надписа на брезента и отново се спря върху Келвин. След това роботът продължи:

— Хороскоп… Предполага се, че той ще ви помогне да си осигурите здраве, слава и богатство. Астрологията обаче не е между моите силни страни. За сметка на това мога да предложа логичен научен метод, който ще даде същите резултати.

— Ъхъ — произнесе Келвин скептично. — Колко струва? И защо вие самият не използвате този метод?

— Имам други амбиции — осведоми го роботът по своя загадъчен начин. — Вземете това.

Чу се изщракване. В металния гръден кош на робота се откри ниша, откъдето той извади малка плоска кутийка. Подаде я на Келвин, който автоматично обхвана студения метал с пръстите си.

— Внимавайте. Не натискайте този бутон докато…

Но Келвин вече беше натиснал бутона…

Озова се в нещо като автомобил, чието управление бе изгубил. В неговата глава беше някой друг. Ситуацията напомняше движението на някакъв шизофреничен локомотив, бясно препускащ едновременно в две посоки. Усилията, които полагаше, за да го спре, бяха безрезултатни. Образно казано, воланът на неговото съзнание се бе счупил.

Някой друг мислеше вместо него!

Това нито беше напълно човешко същество, нито пък напълно нормално, ако се оценяваше според стандартите на Келвин. Но съвсем нормално от собствената му гледна точка. Например, достатъчно нормално, за да е способно да овладее най-сложните принципи на неевклидовата геометрия още в детската градина.

Постепенно раздвоените усещания се сляха в мозъка му в нещо като общ език от по-висша категория. Част от елементите на този език бяха слухови, друга част — зрителни; примесваха се миризми, вкусови и осезателни усещания. В цялата тази смесица имаше и познати неща, и компоненти, в които се усещаше чуждото, несвойственото, в неговата абсолютна форма. Общото впечатление беше — пълен хаос.

Ето какво представляваше смесицата в главата му: „…През този сезон големите гущери се размножиха прекалено… все пак там-траверите имат същите очи… не на Калисто… скоро идва ваканцията… за предпочитане галактична… слънчевата система е клаустрофобична. — утре биандуване ако квадратната рутола и пързалящите се нагоре…“2

Но това е само някакъв опит да се предаде с думи цялата каша. Субективно той я възприемаше с много по-големи подробности, които страшно го притесниха. За щастие, пръстът на Келвин рефлекторно беше освободил бутона почти веднага и той бе останал на място неподбижен, леко треперейки.

вернуться

2

Впечатлението за хаотичност ин неразбираемост се създава не само поради липсата на връзка между откъслечните фрази, но и от несъществуващите в езика думи — биандуване и т.н.