Вече беше уплашен.
— Не трябваше да започвате контакта, преди да съм би инструктирал — каза роботът. — Сега ще стане опасно. Чакайте. — Окото му смени цвета си. — Да. Ето я опасността. Тарн, да. Пазете се от Тарн.
— Изобщо не желая да участвам в цялата тази работа — бързо отвърна Келвин. — Вземете си обратно тая чудесия.
— В такъв случай ще останете беззащитен пред Тарн. Задръжте устройството. Както ви обещах, то ще ви осигури здраве, слава и богатство. То е значително по-ефективно, отколкото който и да е хороскоп.
— Не, благодаря. Не знам как успяхте да ми въздействате — може би чрез някаква форма на инфразвукова интервенция. Но аз не…
— Почакайте — каза роботът. — Когато натиснахте този бутон, вие влязохте в съзнанието на същество, което битува в бъдещето. Създаде се временен контакт. Можете да възстановите този контакт всеки път, когато натиснете бутона.
— Опазил ме Господ! — възкликна Келвин, който се бе изпотил не на шега.
— Помислете за възможностите. Представете си някой троглодит от далечното минало, който е получил достъп до вашия мозък. Та той би постигнал всичко, което би могъл да поиска.
Изведнъж, поради някаква неосъзната причина, за Келвин стана извънредно важно да изнамери доказателства, които да опровергаят аргументите на робота. „Изглежда заприличвам на Свети Антоний3 или на Мартин Лютер4 при споровете им с дявола“ — помисли си замаяно Келвин. Главоболието му се засили и през ума му мина, може би е пил повече, отколкото му понася. Той просто попита:
— А как троглодитът би разбрал какво става в моя мозък? Той не би могъл да приложи на практика моите знания, ако не притежава физическите ми възможности и ако не живее в подобна на моята действителност.
— Нима не са ви идвали понякога наум внезапни и видимо нелогични идеи, сякаш по чуждо внушение? Като че ли някой ви насилва да мислите за определени неща, да изчислявате някакви суми, да разработвате и решавате някакви проблеми? Е, добре, човекът от бъдещето, с когото вие можете да влизате в контакт с помощта на моя прибор, въобще не осъзнава, че този контакт е осъществен от вас. Той обаче е податлив на принуда. От вас се иска само да концентрирате мисълта си върху проблема, чието решение ви е нужно, а след това да натиснете бутона. Вашият партньор ще бъде заставен — по някакъв нелогичен от негова гледна точка начин — да заработи за решаването на поставения проблем. А през цялото време вие ще можете да следите хода на неговия мисловен процес — направо от мозъка му. Сам ще разберете как става онова, за което ви говоря. Естествено, възможностите не са безгранични, което ще ви се изясни съвсем скоро. Но в крайна сметка приборът ще ви донесе здраве, слава и богатство.
— Ако действително работи по начина, който описахте, устройството наистина би могло да ми осигури всичко на света. Бих могъл да получа каквото си поискам.
— Нали ви казах, че има известни ограничения. Веднага след като постигнете целта си да си осигурите здраве, слава и богатство, приборът ще стане безполезен — погрижил съм се за това. Но дотогава вие ще можете да извличате всичката необходима информация от съзнанието на по-интелигентното същество от далечното бъдеще. Най-важното е преди да натиснете бутона, да се съсредоточите върху интересуващия ви проблем. Ако не успеете, може да се окажете и с нещо по-страшно от Тарн по следите си.
— Тарн? Какво…
— Става дума за един андроид, автомат в човешки каза роботът, загледан в нищото. — Тоест, човешко създание, сътворено по изкуствен път… А сега, нека се върнем към моя собствен проблем. Нужно ми е малко злато.
— Ето че стигнахме до същността на въпроса — каза Калвин, чувствайки се странно облекчен. — Само че аз нямам злато.
— Вашият часовник.
Келвин изви ръка и ръчният му часовник се показа от ръкава на сакото.
— 0, не, много е скъп.
— Нужно ми е само златното му покритие — заяви роботът и от окото му избликна червеникав лъч светлина. — Благодаря.
Позлатеният часовник се беше превърнал в парче безличен сивкав метал.
— Хей! — извика Келвин.
— Ако използвате правилно прибора, доброто здраве, славата и богатството са ви гарантирани — реагира бързо роботът. — Ще бъдете толкова щастлив, колкото един мъж от тази епоха въобще може да бъде. С помощта на устройството ще успеете да решите всичките си проблеми, включително и този, свързан с Тарн. Постойте, докато се върна.
Създанието направи крачка назад и се скри зад ориенталската завеса, която едва ли някога беше преминавала границата на изток от скромното провинциално градче Пеория.
3
Има се предвид Антоний Велики (ок. 250–356), основател на монашеството в Египет, живял в пустинята като отшелник, канонизиран от християнската църква за светец. Историята за Антониевото изкушение в пустинята е служила многократно за сюжет на произведение от живопистта и литературата
4
Мартин Лютер (1483–1546) — глава на бюргерската Реформация в Германия, основател на немското протестанство (лютеранство)