Мокър до кости стоеше на непозната улица. Не му беше известна, но явно бе от неговото време и неговата планета. Изглежда, за негов късмет, възможностите на телепортирането не бяха безгранични. Вятърът беше вледеняващ, Келвин се бе изправил в средата на локва, която видимо се уголемяваше. Той се огледа наоколо.
Нагоре по улицата видя знак, рекламиращ услугите на турска баня. Веднага се насочи натам.
Беше попаднал в Ню Орлийнс. Не бе за вярване! Беше вир — вода и се намираше в Ню Орлийнс. Мислите му се въртяха в кръг и уискито можеше да бъде доста добро временно решение, една чудесна спирачка. Трябваше да възстанови самоконтрола си. Владееше почти чудодейна сила и искаше да я използва ефективно, преди отново да се случи непредвидимото. Тарн…
Той седеше в хотелската стая и пиеше уиски на големи глътки. Трябваше да си наложи да разсъждава логично!
Кихна.
Естествено, основната трудност се състоеше в това, че между неговото съзнание и съзнанието на мъжа от бъдещето имаше съвсем малко допирни точки. Освен това, досега беше успявал да установи връзка само по време на кризисни ситуации. Все едно да имаш правото да посещаваш Александрийската библиотека само за по пет секунди на ден. За толкова време не можеш дори да започнеш да превеждаш на своя език…
Добро здраве, слава и богатство. Кихна отново. Роботът се бе оказал лъжец. По всичко личеше, че собственото му здраве го напускаше. Впрочем, що за робот беше? И по какъв начин беше замесен в цялото това приключение? Каза, че бил изпаднал в съвременната епоха от бъдещето, но роботите са известни лъжци. Налагаше се да поразсъждава логично!
Явно бъдещето беше населено със създания, които не се отличаваха много от показаните във филма за Франкенщайн. Андроиди, роботи, мъже с мозъци, шокиращо различаващи се от неговия… Пак кихна. Защо да не гаврътне още едно питие?
Роботът бе казал, че кутийката ще изгуби силата а след като Келвин си осигури добро здраве, слава и богатство, а тази мисъл го правеше нещастен. Ако си предсщавеше, че е постигнал тези чудесни цели, и разбереше, че бутонът е престанал да действа, а след това се покажеше Тарн? Е, не! Хайде още една глътка!
Трезвеността не бе най-подходящото състояние на духа, в което да се търси решение на проблеми, които сами по себе си много напомнят на делириум тременс. Все пак Келвин знаеше, че се беше сблъскал с научни достижения, които теоретично изглеждаха напълно възможни. Но не през тези дни и в тази епоха. Пак кихна.
Номерът беше в това да постави точно онзи проблем, който е нужен, и да го постави в момент, когато не се дави и не е заплашван от мустакат андроид със седмопръсти ръце и със зловещо оръжие с формата на прът. Трябваше да определи проблема си.
Но съзнанието на този човек от бъдещето беше просто отвратително.
И изведнъж, с онази странна яснота, която понякога се ражда от пияния мозък, Келвин осъзна, че онзи неясен сенчест свят на бъдещето го привличаше неудържимо.
Не бе в състояние да си състави пълна представа за него, но чувстваше привличането. Знаеше, че това е един хуманен и много по-хармонично устроен свят, в много по-добра епоха от неговата. Ако можеше да заеме мястото на мъжа, който обитаваше този свят, всичко щеше да бъде наред.
Човек трябва да се стреми към най-доброто, помисли си той с крива усмивка. Разклати бутилката. Колко ли беше изпил? Вече се чувстваше сигурен в себе си, трябваше само да си наложи да разсъждава логично!
През прозореца виждаше мигането на уличните светофари. Неоновите реклами като че ли очертаваха езици на зли духове, които се опитваха да погълнат нощта. Всичко изглеждаше твърде чуждо, но по същия начин чувстваше и тялото си. Започна да се смее, ала поредната кихавица го задави и прекрати смеха му. Всичко, което ми е необходимо, е добро здраве, слава и богатство. След това ще се установя някъде и ще си живея щастливо завинаги, без грижи и безпокойства. Хепиенд.
Под въздействието на някакъв импулс той извади кутийката и се зае да я разгледа. Опита се да я отвори насила, но не успя. Пръстът му започна да описва кръгове около бутона.
„Как бих могъл…“ — помисли той и пръстът му напредна още с един сантиметър…
Сега, както беше пиян, онзи далечен свят не му изглеждаше чак толкова негостоприемен. Човекът от бъдещето се казваше Куара Вий. Странно, че не бе забелязал това преди, но от друга страна — колко често човек мисли за собственото си име? Куара Вий играеше някаква игра, която смътно напомняше шахмат, но партньорът му беше от планета в системата на Сириус5, намираща се на доста голямо разстояние. Двамата играчи дори не се познаваха лично помежду си. Докато Келвин подслушваше, из главата на Куара Вий се въртяха сложни и зашеметяващи пространствено-временни гамбити.
5
Сириус се намира на разстояние 8,7 светлинни години от Земята, тя е най-ярката звезда от нашия небосклон