След това проблемът на Келвин излезе на преден план, Куара Вий беше принуден да се занимае с него и…
Всичко бе толкова оплетено. В действителност имаше два проблема. Единият — как да се излекува хремата. Другият — как да се осигурят здраве, слава и богатство за човек, съществуващ практически в една предисторическа епоха — поне по отношение на Куара Вий.
За него това беше незначителен проблем. Той го реши и се върна към играта с партньора си от системата на Сириус.
Келвин отново бе в хотелската си стая в Ню Орлийнс.
Ако не беше толкова пиян, не би рискувал. От него се изискваше да използва своя мозък, като се настрои на вълните, излъчвани от друг мозък, който му бе нужен За да определи неговата честота на вълната, трябващо да отчете влиянието на много фактори: практически опит; благоприятна нагласа, подходящо положение в обществото, както и в научния и деловия свят; знания, Въображение и честност. В резултат на изчисленията, той намери три дължини на вълните, които отговаряха на изискванията му. Все пак една от трите беше по-близко от останалите до идеалната стойност с три десети.
Келвин, все още пиян като Господ в деня на сътворението, се вкопчи в тъничкия мисловен лъч, включи се в режим на телепортация и прекосявайки по лъча цяла Америка, се озова в добре обзаведена лаборатория, в която седеше и четеше някакъв мъж.
Той беше плешив и имаше настръхнали червеникави мустаци. Когато Келвин предизвика случаен шум при движението си, мъжът стреснато се огледа.
— Хей! — възкликна той. — Как влязохте тук?
— Питайте Куара Вий — отговори Келвин.
— Кого? Какво? — мъжът остави книгата си.
Келвин се обърна запомощ към паметта си. Спомените нещо му се изплъзваха. За да ги освежи, за момент включи кутийката за установяване на контакт. И този път операцията не му се стори толкова неприятна. Малко по малко започваше да разбира света на Куара Вий. Харесваше го, но все пак предположи, че ще забрави и него.
— Става въпрос за подобряване на протеиновите аналози, за които Робърт Уудуърд6 получи Нобеловата награда — съобщи той на червеномустакатия мъж. — Може да се осъществи чрез прост синтез.
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Наричайте ме Джим — отговори Келвин просто. — Освен това млъкнете и слушайте.
И Джим започна да обяснява, като на малко и глупаво дете. (Впрочем мъжът пред него беше един от най-добрите химици на Америка).
— Протеините са съставени от аминокиселини. Има около тридесет и три вида такива киселини…
— Няма толкова. Известни са около 20 вида.7
— Има. Млъкнете. Техните молекули са в състояние да бъдат подредени по различни начини. Така могат да се получат безкрайно много видове протеини. Всички живи същества са форми на съществуване на протеините. Абсолютният синтез предполага наличието на верига от аминокиселини, която да е достатъчно дълга, за да бъде разпозната като протеинова молекула. Именно в това се състои проблемът.
Мъжът с червеникавите мустаци започна да слуша с интерес, после се намеси, премигвайки:
— Фишер успя да събере в една верига 18. Абдерхалден стигна до 19, а Уудуърд успя да синтезира вериги, съставени от по десет хиляди единици8. Що се отнася до тестването обаче…
— Цялостната протеинова молекула се състои от завършени групи от редове. Но ако тествате само една или две секции от един аналог, няма начин да сте сигурен за останалите. Почакайте за момент. — Келвин включи за минута „вълшебната“ си кутийка. — Сега вече знам. И така, от синтезиран протеин можете да получите почти всичко. Коприна, вълна, коса… Обаче най-важното нещо — тук кихавицата прекъсна за малко речта му, — е лекарството срещу хрема.
— Постойте… — опита се да се намеси червеномустакатият.
— Някои от вирусите също са вериги от аминокиселини, нали? Е, добре, трябва просто да се измени структурата им. Иначе казано, да се направят безвредни. Същото се отнася и до бактериите. И накрая, трябва да се синтезират антибиотици.
— Бих искал да мога. Все пак, г-н…
— Наричайте ме просто Джим.
— Това, което ми казахте, е добре известно, Джим.
6
Робърт Бърнс Уудуърд — американски химик, получил през 1965 г. Нобелова награда за работата си в областта на органичния синтез; тук конкретно става въпрос за синтез на белтъчини.
7
Според съвременните представи всички белтъчини са различни комбинации от 20 аминокиселини.
8
Емил Фишер (1852–1919) — немски химик, синтезирал органични вещества, през 1902 г. става лауреат на Нобелова награда, заедно с Аберхалден полага основите на ензимната химия.