— Вземайте молива си — настоя Келвин. — Оттук нататък следва най-интересната част. Ще ви изложа с подробности какъв метод за синтез и тестване трябва да използвате…
И той обясни всичко, ясно и изчерпателно. Наложи му се да прибегне до услугите на контактната кутийка само два пъти. Когато свърши, мъжът с червеникавите мустаци остави молива си и се загледа замислено в празното.
— Това е невероятно — измърмори той. — Ако се окаже, че наистина действа…
— Искам здраве, слава и богатство — повтори упорито Келвин. — Методът ще проработи.
— Добре, но… скъпи ми приятелю…
Келвин постигна своето. За негов късмет, при предварителния мислен тест на червеномустакатия бяха отчетени такива критерии като честност, търпение и склонност към компромиси. Поради това в края на краищата химикът се съгласи да подпише договор за съдружие с Келвин. Процесът предлагаше безгранични потенциални възможности в търговско отношение. Концерни като Дюпон и Джи Ем с радост биха платили, за да притежават новия метод.
— Трябват ми много пари. Богатство.
— Ще спечелите цял милион — съгласи се червеномустакатият.
— В такъв случай, искам квитанция. Черно на бяло. Освен ако решите да ми изплатите милиона веднага.
Химикът се намръщи и поклати глава:
— Не мога. Ще ми се наложи да проведа някои експерименти, да започна преговори… Но не се тревожете. Вашето откритие си струва милиона, без всякакво съмнение. Освен това ще се прославите.
— А здравето ми?
— След известно време просто няма да има болести — каза химикът. — Именно това ще бъде нашият общ принос.
— Напишете всичко на чисто — настоя Келвин.
— Добре. Документите за образуване на съдружието могат да бъдат готови до утре. Това временно ще свърши работа. Разберете, че кредитът реално принадлежи на вас.
— Трябва да го напишете с мастило, не с молив.
— Тогава изчакайте една минутка.
Мустакатият отиде да търси мастило. Келвин се огледа, щастливо ухилен.
Тарн се появи от нищото само на три крачки от него. Държеше своето пръчкообразно оръжие и го вдигна. Келин мигновено използва кутийката за контакти. След това направи оня демонстративен жест с пръсти на носа и се телепортира колкото се може по-надалеч. Озова се в пшенична нива, но пшеницата, освен онази във вид на уиски (след дестилация), не го интересуваше. Опита още едно телепортиране. Този път стигна до Сиатъл.
Това беше началото на оня период от живота на Келвин който продължи две седмици и представляваше комбинация от запои и преследване. Мислите му не бяха много приятни.
Намираше се под постоянно надвиснала угроза, в джоба му имаше само десет цента, а сметката му в хотела вече беше просрочена. Две седмици, през които постоянно беше само с един скок „телепортационна“ преднина пред Тарн. Нервите му бяха толкова съсипани, че само алкохолът го крепеше в усилията му да не се предаде и да продължава напред. Но и този стимул вече не му помагаше особено. Постоянните запои оставиха в душата му утайка, от която се усещаше като труп.
Келвин изпъшка и премигна нещастно. Свали очилата си и ги почисти, но и това не го успокои.
Какъв глупак! Дори не бе научил името на химика.
Здравето, славата и богатството бяха зад ъгъла9 — но в каква посока? Някой ден вероятно ще разбере — след публикуването на новината за синтеза на протеините. Но кога ще стане това? А междувременно, какво да прави с Тарн?
Нещо повече, химикът също не може да го открие. Той знаеше Келвин само като Джим. Хрумването да остане инкогнито изглеждаше добро по време на разговора, но не и сега.
Келвин взе кутийката за контакт и втренчено се загледа в нея със зачервените си очи. Куара Вий? Сега вече Куара Вий му харесваше. Неприятното беше в това, че само половин час след всеки сеанс за връзка подробностите изчезваха от главата му.
Този път той натисна бутона почти в същия момент, когато Тарн се материализира само на няколко крачки от него.
Отново проблеми с ъгъла на телепортиране. Седеше сред пустиня. Декорът наоколо се състоеше от кактуси и юка10, а някъде далеч се виждаше верига от пурпурни планини. Е, поне Тарн го нямаше.
Келвин почувства жажда. Ами ако кутийката престанеше да работи точно сега? Наистина, така не можеше да продължава. Решението, което се оформяше вече от седмица в съзнанието му, неочаквано изкристализира в окончателен вид и беше толкова очевидно, че му идеше да се ритне сам. Абсолютно очевидно.
Защо не се беше сетил за това още в началото?
Съсредоточи мислите си върху проблема: как да се отърва от Тарн? И натисна бутона…
9
Автора прави алюзия за думите, произнесени от американския президент Хувър (1874–1964) по време на голямата криза от 1930 г. — „prosperity is around the corner“; той искал да вдъхне кураж на сънародниците си, внушавайки им, че ги очаква благоденствие.
10
Подобно на палма дървовидно растение от семейство лилиеви, със саблевидни листа и зеленикаво — бели цветове. Расте в югозападните райони на САЩ.