Като добър син, редовно даваше на майка си припечеленото. Вярно, че вече си оставяше по малко пари, къташе ги, но в края на краищата беше на седемнайсет, при това млад мъж в Америка, а не в Италия.
Не беше суетен, но обичаше да язди по Десето авеню на черния си кон, а парният локомотив бавно да пъпли зад него, докато той размахва червения фенер и предупреждава хората за опасността. Винаги изпитваше прилив на радост, когато препускаше под моста от дърво и желязо на 30-а улица, влизаше в своя квартал и караше коня да се изправя за децата, които чакаха него и локомотива с белия облак пара. Понякога спираше коня до завоя, а младежите се събираха около него и го молеха да ги разходи, особено момичетата. Брат му Джино винаги се наслаждаваше на гледката с око на посветен — не твърде близо, една стъпка пред другите, главата леко назад, с възхищение в очите. Дотолкова обожаваше брат си, който яздеше коня, че не продумваше нито дума.
И макар че Лари беше трудолюбив и доста отговорен за такава възраст, имаше един недостатък. Не прощаваше на младите момичета. Бяха твърде лесни за него. Сърдити, майките водеха дъщерите си при Лучия Санта и правеха грозни сцени. Викаха, че задържал момичетата много до късно, че им обещавал да се ожени за тях.Лала.Прочут със завоеванията си, той беше кварталният Ромео, но го обичаха и по-възрастните жени от авенюто. Защото вдъхваше уважение. Приличаше на младеж, възпитан в Италия. Благодарение на добрите си обноски, които бяха вродени, както и на чара си, беше готов винаги да помогне в безбройните дребни несгоди на бедните: ще вземе камион назаем, за да помогне на някого да се пренесе в нова квартира, ще намине за минутка, когато някоя стара леля е в болница "Белвю". Но най-важното — участваше с истинско увлечение във всички събития от съвместния живот — сватби, погребения, кръщенета, помени и причастия, всички онези свещени племенни обреди, на които младите американци се присмиваха. Старите жени от Десето авеню го хвалеха непрестанно, казваха, че той винаги знае кое е най-важното. Даже му беше оказана чест, която никой италианец не помнеше да е оказвана дотогава на толкова млад човек. Помолиха го да стане кръстник на сина на семейство Гуардио, далечни братовчеди. Лучия Санта забрани. Беше твърде млад за такава отговорност. Високата чест щеше да му завърти главата.
Лари чу как Джино крещеше: "Изгори града", видя го как тича, видя как хората се прибират от улицата по къщите. Пришпори коня си нагоре по авенюто към конюшнята на 35-а улица, после премина в галоп и усети в ушите брулещия вятър и тропота на копитата по паважа. Конярят беше заспал, затова Лари сам се оправи с коня и най-после се почувства свободен.
Отиде направо у Ле Чинглата, на една малка пресечка от 36-а улица. Госпожа Ле Чинглата продаваше анасонлийка и вино на чаша в кухнята си, и упражняваше остроумието си върху клиентите, които пиеха най-много. Никога нямаше повече от петима-шестима наведнъж — все италиански работници, ергени или мъже, чиито съпруги така и не бяха дошли с тях от Италия.
Господин Ле Чинглата излежаваше една от онези 30-дневни присъди, които бяха част от риска на професията.
— Ах, полицията — казваше винаги госпожа Ле Чинглата при случай. — Разпънаха мъжа ми на кръст. — Тя беше набожна.
Когато Лари влезе в жилището, вътре имаше само трима мъже. Един от тях, мургав сицилианец, насърчен от отсъствието на мъжа, досаждаше на госпожата, дърпаше полата ѝ, когато минаваше покрай него, и напяваше подканящи италиански песнички. В поведението му имаше само едно невинно сластолюбие с детинската палавост на простия човек. Лари седна на тяхната маса. Обичаше да побъбри на италиански с по-възрастните мъже. Отвърна на усмивката, с която го посрещна госпожата, а преждевременната му претенция за равенство обиди сицилианеца.
Като вдигна големите си, тежки вежди в престорено учудване, извика на италиански:
— Госпожа Ле Чинглата, тук и на деца ли сервирате? Със сукалчета ли ще си пия виното?
Жената сипа газиран черешов сок за Лари и сицилианецът огледа всички с престорено измъчен поглед.
— О, извинявайте — продължи той на почтителен, развален английски. — Син-ъ ли ви е? Пъ-леменник-ъ? Тойъ ли ви пази, докато мъжът-ъ ви е в-ъ малкото си скривалище-ъ? О, извинявайте.
И продължи да се смее, докато се задави. Госпожата, закръглена, хубава и оперена, не се изненада.
— Стига — рече тя. — Престани или ще си търсиш другаде пиенето. И се моли да не кажа на мъжа ми за приличното ти държане.