Децата усетиха, че не ги следят, и се изнизаха. Джино, Винсент и Йов тръгнаха по коридора към предната стая. Господин Колучи продължи. Лучия Санта слушаше с учтиво спокойствие. Тези хора щяха да намерят работа на мъжа ѝ.Bravo.Да си задържат молитвите му. Всичките ѝ деца, без Сал и Лена, вече бяха причестени и кръстени в католическата вяра, но тя го беше направила, обличайки ги в нови дрехи на Великден, като част от изначалния светски обред. Самата тя отдавна беше престанала да мисли за Господ, освен автоматично да проклина името му за някое нещастие. Нямаше спор, на смъртния си одър щеше добродетелно да приеме последно причастие от своята църква. Но сега не стъпваше там дори на Коледа и Великден.
Октавия беше по-впечатлена. Тя беше млада и вярата в доброто и желанието да вършиш добрини ѝ вдъхваше уважение. Искаше ѝ се да бъде хубава като госпожа Колучи и за миг се зарадва, че Лари не е вкъщи да упражни чара си върху нея, както със сигурност щеше да направи.
Бащата гледаше и слушаше, сякаш очакваше господин Колучи да каже нещо, което отчаяно желаеше да чуе, сякаш господин Колучи всеки момент щеше да произнесе някакви вълшебни думи, които да отключат нещо у него. Продължи да чака.
В предната стая Джино извади тестето карти от кръглата дупка в стената, в която през зимата влизаше кюнецът на печката.
— Искаш ли да играем на "седем и половина"? — попита той Йов.
Вини вече седеше на пода и вадеше дребни монети от джоба си. Джино седна срещу него.
— Картите са грях — каза Йов. Беше дребно, сериозно момче, почти красиво, приличаше на майка си, но в никакъв случай не беше женствено. Седна на пода и се загледа.
— Няма ли да хвърлиш една ръка, за Бога? — попита Джино кротко.
— Да кълнеш, е грях — каза Йов.
— Дрън-дрън — намеси се Вини. И той никога не кълнеше, но пък кой беше тоя господинчо да поучава Джино?
Джино наведе глава и погледна умно Йов.
— Ако излезеш с тия приказки в махалата, малкият, ще ти смъкнат гащите и ще ти ги закачат на лампата. Ще трябва да търчиш до вас, та всички да ти видят голия гъз.
Уплашеният поглед на Йов ги задоволи. Те се заиграха и се унесоха. Йов изведнъж каза:
— Добре, обаче вие двамата ще идете в ада, и то много скоро.
Джино и Вини не му обърнаха внимание. Йов добави кротко:
— Татко казва, че краят на света наближава.
Джино и Вини прекъснаха играта за минута. Господин Колучи им беше направил впечатление.
Йов се усмихна уверено.
— Такива като вас ще го докарат. Вие гневите Господа, защото правите лоши неща — играете комар и кълнете. Ако такива като вас правят това, което ние с татко ви казваме, Господ може и да не докара свършека на света.
Джино се намръщи. Той беше приел Светото причастие предишната година и монахините, които го учеха на катехизиса, не му бяха споменали нищо подобно.
— Кога ще стане това? — попита той.
— Скоро — отвърна Йов.
— Кажи кога де — настоя Джино, все още почтително.
— Ще има пожари и потопи, и оръдия ще излязат от небето. Всичко ще гръмне. Земята ще се отвори и ще погълне хората в ада, а океанът ще покрие всичко. И всички ще горят в ада. Освен малцината, които вярват и вършат добрини. Тогава Господ отново ще заобича всички.
— Добре де, ама кога? — Джино беше инат. Винаги държеше да получи отговор, когато задаваше въпрос, независимо какъв.
— След двайсет години — каза Йов. Джино си броеше монетите.
— Залагам пет цента — каза на Винсент. Вини раздаде. За двайсет години всичко можеше да се случи.
Вини изгуби. Достатъчно голям, за да усеща майтапа, каза:
— Ако имах име като Йов, колкото по-скоро свърши светът, толкоз по-добре за мен.
Двамата братя погледнаха Йов лукаво, а той за първи път се ядоса. И подхвана:
— Кръстен съм на един от най-великите хора в Библията. Знаете ли какво е направил Йов? Той вярвал. Затова Господ го подложил на изпитание. Господ избил децата му и накарал жена му да избяга. После Господ го ослепил и го покрил с милиони струпеи. После Господ му взел всичките пари и къщата. И после знаете ли какво? Господ пратил един дявол в къщата на Йов да го попита дали още обича Господа. И знаете ли какво рекъл Йов? — Направи театрална пауза. — "Бог дал, Бог взел. Аз обичам моя Господ."
Вини беше впечатлен и се вгледа внимателно в Йов. Но за Джино това беше прекалено и той попита:
— И наистина ли го е мислел? Или се е страхувал да не го убият?