— Октавия, ела с мен.
Октавия не се страхуваше. Беше излязла от стаята си, готова да се сражава за майка си и децата. Но когато видя в очите на втория си баща жестокото задоволство, се изплаши за първи път. Взе малката Лена от ръцете на майка си и все още стиснала ножицата, изтича в кухнята. Вини, Сал и Джино се бяха сгушили един в друг, само по палта върху зимното бельо. Тя ги подбра по стълбите и ги изведе от къщата. Лучия Санта остана сама със съпруга си.
Облече дрехите си над нощницата и го попита с разтреперан глас:
— Франк, какво има? Цял ден беше толкова добре. Какво има сега?
Сините очи бяха непроницаеми, строгото лице спокойно. Той повтори:
— Всички вън от къщата.
Приближи се до нея и я избута през коридора към вратата.
Лари и пекарят нахлуха в жилището и застанаха между тях. Бащата хвана Лари за гърлото и го блъсна до стената с вик:
— Само защото ми даде един долар днес, мислиш, че можеш да се месиш? — И хвърли шепа дребни монети по заварения си син.
Лари беше нащрек. Каза внимателно:
— Татко, дойдох да ти помогна. Полицаите идват. Трябва да се успокоиш.
Изведнъж зави сирена. Бащата изтича в предната стая да погледне през прозореца.
Долу, на улицата, видя трите малки деца, сгушени в палтата си, наобиколили Октавия, която сочеше нагоре, докато полицаите излизаха от колата. Видя как двама полицаи се втурват във входа. Изведнъж притихна, тръгна назад през коридора към кухнята и каза на всички с много разумен глас:
— Полицаите имат палки. Никой не може да се бори с полицията. Дори Господ не може да се бори с палките.
Седна на един кухненски стол.
Двамата яки полицаи, високи ирландци, влязоха в отвореното жилище спокойно и предпазливо. Лари ги отведе настрана и заговори тихо с тях. Бащата наблюдаваше всички. После Лари отиде и седна до баща си. В очите му имаше сълзи на безпокойство. Каза:
— Слушай, тате. Идва линейка. Болен си, разбираш ли? Хайде, не прави бели. Заради мама и децата.
Франк Корбо го блъсна силно. Двамата полицаи светкавично скочиха напред, но майката ги изпревари.
— Не, не, чакайте — рече тя.
Отиде до съпруга си и заговори тихо, сякаш не искаше да я чуят пекарят и полицаите. Октавия и децата бяха избягали от студа на улицата, стояха в другия край на стаята и ги гледаха. Майката каза:
— Франк, иди в болницата. Там ще те излекуват. Нали не искаш децата да видят как полицаите те бият и те мъкнат по стълбите? Франк, Франк, бъди разумен. Ще идвам да те виждам всеки ден. След седмица-две ще се оправиш. Хайде, сега.
Бащата стана. В този момент двама санитари с бели куртки се изкачиха по стълбите и влязоха в жилището. Бащата стоеше до масата, с наведена глава, помръкнал. После вдигна глава и каза ведро:
— Всички трябва да пият кафе. Аз ще го направя.
Двете бели куртки тръгнаха към него, но Лучия Санта им препречи пътя. Лари застана до нея. Майката каза на санитарите и полицаите:
— Кротко с него, моля ви. Ако карате кротко, ще тръгне сам. Но ако тръгнете насила, ще стане звяр.
Докато кафето вреше, бащата започна да се бръсне на кухненската мивка. Санитарите бяха напрегнати и дебнеха. Полицаите бяха приготвили палките. Бащата свърши бързо и сложи чашите на масата. Децата и Октавия бяха на другия край на масата. Докато пиеха, за да му угодят, той накара жена си да му донесе чиста риза. После ги изгледа с язвителен блясък в очите.
— Figlio de puttana— започна Франк. — Злодеи. Знам ви аз вас, двамата полицаи. Нощем, късно, отивате във фурната и пиете уиски. Така ли си вършите работата? Ами ти бе, пекарю? Ти вариш уиски в задната стаичка незаконно. Всичките ви виждам нощем, докато другите спят. Всичко виждам. Нощем ходя навсякъде. Виждам греховете на света. Зверове — изверги — убийци — синове и дъщери на курви — всичките ви знам! Мислите, че можете да ме победите?
Крещеше бързо, несвързано, блъсна кухненската маса и разля всички чаши.
Изглежда, се беше повдигнал на пръсти. Стана висок и застрашителен. Лари и майката се дръпнаха от него. Двамата санитари застанаха в редица с двамата полицаи и пристъпиха към него. Изведнъж бащата видя през огромната дървена маса лицето на сина си Джино, пребледнял от ужас, с почти невиждащи очи, безчувствен. С гръб към враговете си бащата намигна с едно око на сина си. Видя как кръвта се връща в лицето на Джино, а страхът отстъпва на изненадата.
Но комедията свърши. Четиримата мъже обкръжиха бащата, без да го докосват. Той вдигна и двете си ръце към тях, сякаш ги заклеваше да спрат, да чуят нещо важно, което щеше да им каже. Но не проговори. Бръкна в джоба и даде на жена си ключа от апартамента и портфейла си. Лучия Санта го хвана за ръка и го поведе навън от жилището и надолу по стълбите. Лари улови бащата за другата ръка. Полицаите и белите куртки вървяха плътно зад тях.