Выбрать главу

Подписа всички документи. Благодари на доктора за добрината. Когато излязоха от болницата, Лари я заведе у дома с такси. Притесняваше се за нея. Но когато слязоха на Десето авеню, тя беше напълно възстановена. Дори не ѝ помогна да се качи по стълбите. Не забелязаха даже децата — Джино, Вини и Сал, които чакаха на ъгъла на авенюто.

ВТОРА ЧАСТ

ГЛАВА VIII

През първата топла събота на пролетта Октавия реши да направи основно почистване на къщата. Вини и Джино бяха изпратени да чистят сградата — да мият стените и стълбите и да изметат задния двор. Малките Сал и Лена получиха парцали да бършат столовете и голямата дървена маса — столовете с многото обръчи, масата с големите тайнствени дървени сводове под нея — пещери, в които двете деца можеха да седнат и да се крият. От голямата мазна бутилка с лимоново масло лъснаха всичко така, че то стана зелено-черно и Октавия трябваше после да минава отгоре със сух парцал.

Всичко беше извадено от шкафовете и полиците бяха покрити с нови чисти вестници. Порцелановите съдове бяха строени на кухненската маса, за да бъдат избърсани от полепналия слой прах.

След час Винсент и Джино се върнаха вкъщи с метлата, парцала, кофата и чайника за гореща сапунена вода. Джино каза:

— Ние сме готови. Излизам да играя стикбол.

Октавия бързо подаде глава от долапа. Беше ядосана. През последните няколко месеца Джино се промени. Открай време си беше безотговорен, но ако му висиш на главата и не му даваш да мърда, работеше бодро и добре. Но сега се цупеше, опъваше се. Всичко разваляше. Тя ги изгледа навъсено. И Вини ставаше същият.

Октавия извика:

— Мамо, ела да видиш. Измили са цялата сграда с един чайник топла вода. Четири стълбища и четири коридора заедно с мрамора на входа с един нещастен чайник топла вода.

И се изсмя пренебрежително. Лучия Санта се обади от кухнята:

— Добре де, стига да изглежда малко по-чисто.

Октавия почти изкрещя:

— Как ще изглежда чисто, да го вземат дяволите, само с един чайник топла вода?

Чу как майка ѝ се засмя и тя се засмя. Беше такова хубаво утро. Цялото жилище беше окъпано от жълта светлина.

Двете момчета стърчаха с парцалите и кофата и изглеждаха толкова комично, така мразеха всичко това. Лицата им бяха изкривени от отвращение.

— Добре — каза Октавия, — Вини, помогни ми с долапите, а ти, Джино, измий прозорците отвътре. После двамата с Вини ще свалите боклука на двора, а аз ще довърша прозорците.

— Как пък не?! — опъна се Джино. Октавия дори не го погледна.

— Не ми умувай.

— Излизам — каза Джино.

Вини и Сал бяха поразени от дързостта на брат си. Никой от тях не смееше да се противопостави на Октавия. Даже Лари понякога ѝ се подчиняваше. Тя винаги ги скубеше и ги пляскаше, когато си правеха оглушки и не слушаха. Дори веднъж удари Лари по главата с бутилка от мляко.

Октавия беше клекнала на едно коляно в долапа. Каза през рамо:

— Не ме карай да ставам.

— Не ми пука — озъби се Джино. — Няма да мия тъпи прозорци. Ще играя стикбол.

Октавия скочи от пода и се надвеси над него. С едната ръка го хвана за косата, а с другата му забърса два яки шамара по бузите. Той се опита да избяга, но тя беше много по-силна. Държеше го здраво. Тупаше го, но гледаше да не удря лошо. Викаше:

— Гадинка малка, кажи пак, че няма да миеш прозорци, и ще те убия.

Джино не отговори. Откъсна се от нея с неочакван изблик на сила. Погледна я, не с омраза или страх, а с неговата си болезнена обезоръжаваща изненада, с оголеното си беззащитно учудване. Октавия така и не можа да свикне с този поглед. Понякога биеше Вини по-лошо, така че не изпитваше угризения. И въпреки отношението ѝ към втория ѝ баща тя никога не гледаше на Лена, Сал и Джино като на природени братя и сестра. Те бяха деца на майка ѝ.

Лучия Санта излезе от кухнята. Каза на Октавия:

— Стига. Джино, измий само двата предни прозореца и върви да играеш.

Но слабото мургаво лице на Джино вече гореше от яд. Той се заинати:

— Няма да мия никакви тъпанарски прозорци.

Искаше да види какво ще му направят.

Примирително, колебливо, Лучия Санта подхвана:

— Не ругай, малък си още.

Джино извика:

— Октавия ругае постоянно. Хем е момиче. На нея нищо не ѝ казваш, нали? А пред другите се прави на префърцунена госпожичка.

Майката се усмихна, а Октавия се обърна настрани, да не избухне в смях. Беше вярно. Познатите ѝ момчета, особено синът на пекаря, си нямаха понятие как псува. Те не биха посмели да използват в нейно присъствие думите, които тя изричаше пред майка си и малките си братя. Понякога, когато стигаше до истерия в яда си, изненадваше дори себе си. Една от приятелките ѝ я наричаше "девицата с мръсната уста".