— Mannaggia Gesu Crist. — Затича се по коридора от стаи, хвана черната точилка и се спусна по стълбите. Октавия вдигна очи от книгата, която четеше.
Когато Лучия Санта изхвърча от входа, Джино прелиташе над кладата за трети път. В средата на полета видя майка си, приземи се и опита да се извърти. Тънката черна пръчка го сръга в ребрата остро и болезнено. Извика, за да направи удоволствие на майка си, и се втурна нагоре към къщи. Тогава майката видя Сал да се носи над огъня и когато мина край нея, панталоните му миришеха на изгоряло. Остави му малко време да се наведе, докато замахне с точилката, но пак го засече по същия начин. Сал изписка и се втурна към къщи след Джино. Когато Лучия Санта се качи по стълбите, те вече се бяха съблекли и се криеха под леглата. Щяха да мируват поне половин час. Още един ден беше отминал, още един сезон, още едно парче плат от живота ѝ.
— Остави тази книга — каза майката. — Помогни ми за децата.
Октавия въздъхна и остави книгата. Винаги помагаше в неделя вечер, като компенсация за почивката си през деня. Винаги изпитваше особено чувство на покой в неделя вечер.
Октавия свали съхнещите дрехи над ваната, почисти я и пусна гореща вода. После влезе в стаята си и извика под леглото:
— Излизайте, вие двамата.
Джино и Сал изпълзяха. Сал попита:
— Мама още ли се сърди?
Октавия каза строго:
— Не, но ако не слушате, ще се разсърди. Без бой във ваната, че ще ви пребия и двамата.
В кухнята Лучия Санта приготвяше вечерята. Вини се беше върнал от кино и помагаше да сложат масата. Той щеше да се изкъпе по-късно.
Когато Джино и Сал излязоха, зимното им бельо ги чакаше, с дългите ръкави и крачоли. От някое забравено скривалище се появиха и училищните им чанти, изтъркани, но годни. Чакаха ги и сандвичите с кюфте и чашите с газирана вода, тъй като майка им отказваше да сервира мляко с нещо, готвено в доматен сос.
След вечеря Октавия държа реч пред Сал, Джино и Вини. Те си я знаеха.
— Така — каза тя, — никой от вас тримата не е глупав. Този срок искам да видя хубави бележки, и по поведение също. Вини, ти се оправи добре миналата година, но сега трябва да се постараеш повече, защото си в прогимназия. Нали искаш да учиш в Нюйоркския колеж? Ако имаш добри бележки, можеш да идеш без пари.
За платен колеж и дума не можеше да става. Вини щеше да е късметлия, ако не започне работа веднага след училище. Но Октавия имаше собствени планове и собствени пари, заделени за случая. Вини щеше да иде в колеж, в Нюйоркския колеж. Тя щеше да се погрижи за семейството. Това я накара в крайна сметка да зареже всякакви мисли за преподаване.
Октавия продължи:
— Джино, ако пак ми дойдеш с онези бележки по поведение като миналия срок, ще те вкарам в болница. Ще те подуя от бой. А и в учението можеш много повече. Дръж се прилично, иначе ще идеш в поправителен дом и ще посрамиш цялото семейство.
Тук прекаляваше малко. Джино никога не беше правил толкова големи бели, че да иде в поправителен дом, нямаше слаби бележки по поведение, нито пък слаби оценки.
Тя си имаше своята аудитория. Даже малката Айлийн се изправи от люлката и изпълзя, за да седне на едно столче до масата. Октавия се протегна и сложи бебето в скута си.
— Сал — каза тя, — ти миналия срок беше добре. Но сега училището става по-трудно. Ще ти помагам с домашните, не се притеснявай. Не съм по-лоша учителка от онези в училище — добави тя с почти момичешко самохвалство. — Само едно искам: всички да се прибират от улицата, когато се върна от работа. По това време ще е вече тъмно и бездруго нямате работа навън. Ако някой не си бъде вкъщи до шест вечерта, ще му счупя главата. И никакви карти, и никакви дивотии, докато домашните не са готови и аз не съм ги проверила. А вие, Вини, Джино и Сал, ще се редувате всяка вечер да помагате на майка за чиниите. Отменете я малко.
Отправи им последно предупреждение, смразяващо със своята простота и искреност, поднесено без украса и предисловия:
— Ако не изкарате, ако останете да повтаряте, ще ви убия.
Айлийн се размърда неспокойно в скута ѝ.
— Никой няма да петни името на това семейство и няма да ми живеете цял живот като тъпи макаронаджии от Десето авеню.
Лучия Санта се намеси, подразнена от фразата на дъщеря си.
— Bastanza.Стига. Не тръгват на война в края на краищата. — И продължи, обърната към децата: — Само помнете едно,mascalzoniтакива. Аз бях готова на всичко, за да ходя на училище, да мога да чета и пиша. Само синовете на богатите учеха в Италия. На вашите години гонех козите, садях зарзават и ринех тор. Колех пилета, миех чинии и чистех къщи. За мен училището беше като на кино. Ако вашият баща беше ходил на училище, щеше да си намери по-добра работа, а и — кой знае — можеше да не се разболее. Така че пазете си късмета, да не ви покажа с точилката какви сте късметлии.