Сал гледаше с широко отворени очи. Джино и Вини се сдържаха, макар че бяха донякъде впечатлени. Сал каза с уплашен глас:
— Мамо, ами ако не мога да се науча? Ако не съм толкоз умен? Не съм виновен аз.
Каза го толкова сериозно, че двете жени се усмихнаха.
Октавия рече кротко:
— Не се бой, в това семейство всички са достатъчно умни, за да изкарат. Ти само се старай. Аз ще ти помагам, а аз бях най-умното момиче от моя випуск.
Вини и Джино казаха в един глас: "Ха-ха". Кроткият ѝ, тъжен тон ги предизвика да я подразнят. Големите тъмни очи на Октавия проблеснаха, но тя се усмихна и попита Лучия Санта:
— Не бях ли, мамо?
Тази тъга по някаква неведома за тях слава успя да ги подтикне повече да учат, отколкото всичките ѝ заплахи, освен онази с убиването, ако останат да повтарят. В нея не се съмняваха изобщо.
Лучия Санта гледаше дъщеря си. Спомняше си колко обичаше Октавия да ходи на училище и затова Лучия Санта ѝ позволяваше тези американски волности, да придава такова значение на образованието. Тя нямаше вяра на големите амбиции, големите цели. Защото, колкото по-голяма беше търсената награда, също толкова голям беше и рискът. Можеш изведнъж да останеш безпомощен след разтърсваща загуба. По-добре скромната сигурност. Но Лучия Санта позволяваше всичко това на дъщеря си.
Майката каза сериозно на децата си:
— Да, сестра ви можеше да стане учителка, ако не беше баща ви.
Тя видя как Джино я гледа право в очите, неспокоен.
— Да — обърна се тя към него, — ако баща ви си беше изпълнил дълга и беше издържал семейството, Октавия можеше да не работи. Но той никога не мислеше за другите и ти, figlio de puttanaтакъв, си се метнал на него. Тази вечер ми прескачаш огън. Съсипваш си дрехите и даваш лош пример на братчето си. Сега ще трябва да ти купувам нови панталони за училище.Animateтакова. За никого не мислиш. Само те предупреждавам…
Октавия бързо вметна:
— Добре, мамо, това е друго. Важното е да знаят какво значи училището за живота им. Ако научите нещо в училище, може да излезе нещо от вас. Иначе ще си бъдете едни мърльовци на пристанището или на железницата като Лари.
Когато децата си легнаха, майката трескаво се зае да глади прането за идната седмица, да кърпи дрехите. Кошницата беше толкова пълна, че нямаше нужда да се навежда. Октавия опря книгата си на голямата захарница. Цареше пълна тишина, освен проскърцването на пружините, когато някое от децата се обръщаше неспокойно насън. Жените бяха напълно невъзмутими и доволни, вождове на покорно племе. Всичко течеше гладко, двете напълно се разбираха: дъщерята — предана, но властна помощница, и майката — неоспоримият вожд, ала изпълнен с уважение и възхищение от разумната и предана помощ на дъщерята. За това не се говореше, обаче отлъчването на бащата беше снело от тях огромно напрежение и тревога. Почти се радваха, че го няма, властта им беше вече абсолютна.
Майката отиде да сложи кафе на огъня, защото Октавия с нейната книга забравяше всичко. Майката се чудеше какво толкова има в тези книги, че дъщеря ѝ потъва така в някакъв вълшебен унес? Беше нещо, което никога нямаше да разбере, а ако беше по-млада, щеше да завижда и да съжалява. Но тя беше заета жена с важни дела за вършене от много години и не можеше да скърби за радости, чийто вкус не познаваше. Достатъчно съжаляваше за онези, които беше вкусила. Пък и за това нищо не можеше да се направи. Намръщи се от парата и мислите си.
Трябваше да отиде до другия край на антрето да вземе пак млякото от хладилника, а и малко хубава италианска шунка с пипер, за да съблазни Октавия, която доста слабееше. Лучия Санта чу как някой бавно се качва по стълбите, но който и да беше, се чуваше едва на втория етаж. Тя остави вратата на жилището отворена, да поеме малко въздух след гладенето. А и никой не можеше да мине през вратата, край хладилника, бюрото и да избяга на покрива. Тя седна на масата с дъщеря си, пиеха кафе, ядяха шунка и черен хляб. Двете чуваха как стъпките приближават, изведнъж забрадената глава на леля Луче бавно и предпазливо изникна над последното стъпало на стълбището и старицата влезе, накуцвайки, в жилището с ужасни италиански ругатни на уста.