С нея бяха твърде близки, за да я посрещат с обичайните учтивости. Лучия Санта стана да вземе друга чаша и да нареже още хляб, макар да знаеше, че старата не яде пред други хора. Октавия каза мило на италиански и с уважение:
— Как си, лельо Луче?
Старицата направи сърдит и нетърпелив жест, жест на човек, който очаква смъртта всеки момент и затова намира въпроса за невъзпитан, за проява на лош вкус. Седяха мълчаливо.
— Работа, работа — подхвана Лучия Санта. — Това училище, какви чудеса правят заради него. Децата трябва да се обличат като президента, а аз трябва да се късам от пране и гладене.
Леля Луче каза: "Е, е…", и направи нов нетърпелив жест, сякаш отхвърляше всички, които искат животът да тече гладко. Съблече протърканото си черно палтенце, а след него и дългата плетена жилетка с копчета до коленете.
Под острите шила на очите ѝ Октавия усети, че повече не може да чете. Няма да е възпитано. Стана и започна бавно да глади. Майката се протегна и затвори книгата, която лежеше на масата, за да не наднича в нея дъщеря ѝ, докато глади. После Октавия осъзна, че ѝ се е паднала рядката чест леля Луче да се обърне направо към нея.
— Драга ми млада госпожице — каза леля Луче с грубата фамилиарност на старците, — онзи хубостник брат ти мяркал ли се е изобщо днес?
— Не, лельо Луче — отговори сериозно Октавия. Ако друг ѝ беше заговорил с този тон, тя щеше да го заплюе в лицето, особено самодоволните дебели лелки, макаронаджийките, които постоянно говореха на момичетата, изпълнени с лукаво съжаление, че те още не били изпитали радостите на брачното ложе.
— Ами ти, Лучия Санта? — попита леля Луче. Когато майката поклати глава, старицата продължи остро: — Значи не те е грижа за онзи хубавец сина ти, седемнайсетгодишно момче в една такава страна? Не се боиш изобщо за него?
Октавия забеляза как лицето на майка ѝ се изкривява в напрегната гримаса.
Лучия Санта сви рамене безпомощно.
— Каква е пък сега тазиdisgrazia?В събота вечер никога не спи у дома. Да не е станало нещо?
Леля Луче се изсмя кратко и сурово.
— Ами да, стана нещо. Цяла комедия се разигра. И както винаги в Америка майката научава последна. Спокойно, Лучия Санта, синът ти е жив и здрав. The Lady Killer — това го каза на американски, с невероятна наслада — най-сетне срещна момиче, което си е съвсем живо. Честито, Лучия Санта, за сватбата на сина ти и новата ти снаха — по американски.
Майката и дъщерята бяха така поразени от всичко това, че само стояха и зяпаха. Старицата, с присъщия ѝ подигравателен тон, се надяваше да привлече част от техния гняв върху себе си, но сега не издържа под напора на вълните смях, които се редуваха една след друга и разтърсваха вехтия ѝ скелет, облечен с черен плат. Тя се задъхваше:
— Не, не, Лучия Санта, ще ме прощаваш, толкова те обичам, ама твоят Лоренцо какъв нехранимайко излезе,che mascalzone.Не, това вече е много, много е.
Тогава видя в каменното лице на приятелката си, в стиснатите устни, почти смъртната обида, която ѝ беше нанесла. Овладя се. Намести бръчките на лицето си в подобаваща на годините ѝ сериозност, но не успя да прикрие явното презрение към техния потрес.
— Пак ще ме прощаваш — каза леля Луче, — но с такъв син курвар какво очакваш? Да го пребият и да го утрепят, това ли искаш? Синът ти не е прост, Лучия Санта. Госпожа Ле Чинглата, от двайсет години безплодна, и господин Ле Чинглата, два пъти женен, от четирийсет години съпруг и никога баща, най-сетне ги споходи щастието.
Тя наведе присмехулно глава.
— Слава на добрия Господ. Само че мъжът на Ле Чинглата мисли, че дължи благодарност на някой по-наблизо, и си остри ножа да му върне дълга. И тогава онази безсрамница Ле Чинглата изведнъж започва да сънува как ще се омъжи за сина ти. Може ли това да е жена, родена и израснала в Италия? О, Америка — безсрамна страна!
Тук Лучия Санта вдигна заплашително ръка да произнесе безмълвно проклятие над безсрамницата Ле Чинглата, но реши да се наведе, за да чуе по-нататък.
Леля Луче продължи:
— Синът ти най-сетне падна в капана на тигрите, които така безразсъдно дресираше. Една дума да каже Ле Чинглата на мъжа си, и той умира. Но ако даде надежда на дъртата курва, какво може да излезе? Какъв позор? Тя дори може да отрови стария и да прати и двамата на електрическия стол. Но ти си знаеш сина, умен е той и ще направи всичко само да не каже някому "не". Та хвърчи той до общината и се жени за младо невинно италианско момиче, което го гледало как язди по Десето авеню, откакто си връзвало косата на плитки, без дума да му каже. Никой не подозираше, че той изобщо се познава с тази булка, никога не са си говорили пред хората. Нейните живеят на Трийсет и първа улица, семейство Марконоци, порядъчни са, ама от бедни по-бедни. Хитър е, хитър е синът ти, поп ще стане.