Майката попита тихо:
— Момичето с добро име ли се ползва?
Леля Луче отвърна похотливо:
— Мъже като твоя син се женят само за безупречни момичета. Това им е философията. Кой цени девицата повече от курваря? Само че тя е като пръчка.
Старицата вдигна костеливия си показалец. Чепатите кости изглеждаха по-неприлично от всяка закръглена плът.
— Боже мили, той ще я сцепи на две като треска. — И се прекръсти.
Октавия беше бясна. Срамуваше се от тази сватба, така присъща на бедните, от скандала, от жалкия живот на брат си. От гадната сексуална лудост, която беше заразила всички. Забеляза изненадана, че майка ѝ изобщо не е притеснена и дори леко се усмихва. Октавия не разбираше, че новината, макар и внезапна, объркваща, нещо, което по-добре да не беше се случвало, всъщност не е лоша. И как може да е лоша за жена, която очаква да се сбъднат много по-страшни кошмари? Страх от тайнствена болест, убийства от страст, затвор, електрически стол — всичко бе напълно възможно, напълно допустимо. Лоренцо можеше да се ожени за курва или за някоя повлекана, че дори за ирландка. Е, оженил се набързо, нормално за синовете на бедняците и нищо срамно няма. Срамота е за родителите на момичето.
— Всички ще си помислят най-лошото — разсъждаваше на глас Октавия. — Гадното копеле.
Но Лучия Санта вече се смееше неудържимо на номера, който Лари беше погодил на семейство Ле Чинглата, на хитростта на сина си.
— Къде е сега този хубостник, моят син? — попита тя леля Луче.
Леля Луче каза:
— Чакай да свърша. Мъжът на Ле Чинглата вече се мисли за баща. Една жена само трябва да хване мъжа за ушите и може да го води където си ще. Само че има друг въпрос.
Майката на момичето, на булката де, трябва да научи. Колкото са бедни, толкова са и горди. Ще рекат, че дъщеря им е опозорена.
Лучия Санта направи нетърпелив жест.
— Аз ще ида и ще им кажа. И ние сме толкова горди, а сигурно и толкова бедни. Ще се разберем. Кажи сега къде са?
Старицата стана и изстена, когато костите ѝ изскърцаха. Излезе, накуцвайки, през вратата и извика надолу към стълбището:
— Лоренцо, Луиза, качете се.
Докато трите жени чакаха младоженците да се качат по стълбите, започнаха да преценяват тази нова промяна на семейните съдбини. Майката изведнъж осъзна, че загубата на доходите на сина ѝ ще бъде сериозен удар за семейството. Но докато си родят деца, той може да бъде накаран да помага с нещичко на осиротелите си братя и сестри. В това беше сигурна. Друго — апартаментът на втория етаж скоро щеше да се освободи. Те могат да се нанесат там, а тя ще може да наблюдава новата си снаха, да помага на младите в първите им грижи, особено като дойдат децата — а тя не се съмняваше, че скоро ще стане баба. Пък и беше много любопитна да види как изглежда момичето, което красивият ѝ син най-накрая беше избрал — онази, която най-сетне му затъкна устата.
Октавия също мислеше за пари. Този мръсник Лари, да напусне семейството, когато най-много се нуждаеха от средства. Изведнъж тя реши, че точно това е истинската причина за неговата сватба — че майката го е държала твърде изкъсо, взимала е почти цялата му заплата, ограничавала е свободата му, затова е избрал този начин да се отърси от бремето. А сега, когато семейството беше в беда, Лари не виждаше бъдеще в него. Октавия се приготви да го посрещне като долен предател и да не остави и следа от съмнение у неговата женичка къде ѝ е мястото в семейството.
Леля Луче чакаше. Без капчица злоба тя се радваше на тази прекрасна комедия.
Красивата мургава глава на Лари се появи първа над стълбите. Момичето едва се забелязваше зад него. Лари се усмихваше смутено и това го правеше по-симпатичен — през обичайната му самоувереност прозираше неприсъща за него свенливост. Майка му го очакваше с радушна усмивка, зад която се четеше укор и опрощение.
Лари каза бързо:
— Мамо, сестро, запознайте се с жена ми.
Измъкна дребното момиче зад гърба си.
— Лу, това са майка ми и сестра ми Октавия.
Майката прегърна девойката и я сложи да седне. Като видя хубавото, бледо личице с огромни, бездънни кафяви очи и недоразвитата фигурка, Октавия изпита непреодолима жал към момичето. Тя е още дете, никога няма да се справи с Лари, не знае що за живот я чака. Октавия гледаше брат си, силното му тяло, лъскавата черна коса и като знаеше романтичната му увереност в себе си, съжали и него. Това беше краят на мечтите му. Животът за него бе приключил. Спомни си как яздеше по Десето авеню на черния кон, как летяха искрите от паважа и стоманените релси, как говореше за себе си, сякаш го чакат някакви велики дела. Разбра, че от добро сърце беше тръгнал рано на работа да помага на майка си, беше напуснал училище, без да подготви ума си за битката с живота и тъй се беше лишил от оръжия за схватката със съдбата. Сега щеше да има деца, годините щяха да препускат край него, като коня под моста, и неусетно щеше да остарее. И пак щеше да си мечтае, защото си беше Лари. Тя го обичаше, когато бяха деца, и сега от съжаление стана добра у към малката му съпруга. Целуна Лари по бузата, прегърна снаха си и усети как телцето ѝ е вцепенено от уплаха.