Америка, Америка, колко мечти са мечтани в твое име? На колко светотатствени блянове за щастие си дала живот? Всичко си има цена, макар човек да бленува, че щастието може да дойде без ужасната лепта. Тук поне имаше надежда, а в Италия — никаква. Ще започнат отначало, той е едва на четирийсет и осем. Поне още двайсет години работа има в тялото му. Защото всяко човешко тяло е златна мина. Рудата на труда носи планини храна, подслон от студа, сватбени гощавки и траурни венци да висят на входа на сградата. Това смешно, възлесто тяло с дълго зимно бельо и сиви мустаци все още съхраняваше цяло съкровище, което трябваше да се извлече, и с женска практичност госпожа Бианко се тревожеше повече за съпруга си, отколкото за изгубените пари.
Мина дълго време, преди Джино да успее да се измъкне.
Върна се късно у дома, другите вече бяха седнали на масата. Хубаво беше да влезеш в топлата кухня, ухаеща на чесън, зехтин и доматен сос, който бълбукаше като тъмно горещо вино в тенджерата.
Всички си напълниха чиниите от голямата купа, преливаща от спагети. За юфката в четвъртък нямаше кюфтета, само парче евтина говежда плешка, така омекнала от задушаването в соса, че с вилица можеха да се смъкват влакънца от нея. Докато ядяха, Лари и жена му се качиха от жилището си на долния етаж, за да седнат с тях на масата.
Всички се зарадваха на Лари, особено момчетата. Той неизменно развеселяваше вечерята с шеги и истории от железницата, знаеше всички клюки за всички семейства на авенюто. Октавия и Лучия Санта винаги се разведряваха и оживяваха, когато беше сред тях, и не се караха на децата.
Джино забеляза, че Луиза дебелее, но главата ѝ се смалява.
— Да — разказваше Лари, — пекарят е изгубил десет хиляди долара на борсата и още няколко в банката, но за него няма страшно с тоя магазин. Много хора на авенюто са изгубили пари. Слава Богу, че си бедна, мамо.
Октавия и майка ѝ се усмихнаха една на друга. Парите се пазеха в тайна от всички и бяха в Пощенска спестовна книжка. Лучия Санта се обърна към Луиза:
— Яж повече, трябва да си пазиш силите.
Тя отряза голямо парче от говеждото в чинията на Лари и го даде на Луиза. Каза на Лари:
— Ти,animale,ти си достатъчно силен. Яж спагети, на жена ти ѝ трябва месо.
Странен поглед на задоволство озари лицето на младото момиче. Беше много тиха, рядко говореше, но сега рече скромно:
— Благодаря, мамо.
Джино и Винсент се спогледаха. Нещо не беше съвсем наред. Те познаваха майка си отлично. Тя не беше искрена, момичето не ѝ харесваше, а и Луиза бе доста превзета в благодарностите си.
Лари се ухили на момчетата и намигна. Загреба лъжица сос и каза с огромно учудване:
— Явиж хлебарките на стената.
Това беше старата престара игра, с която им крадеше печени картофи в неделя вечер. Вини и Джино не се обърнаха, но Луиза бързо се огледа и в този миг Лари забоде парчето месо и отхапа от него, преди да го върне обратно. Децата се разсмяха, но Луиза, като разбра, че е била измамена, избухна в сълзи. Всички останаха втрещени.
Лари опита да се оправдае:
— Стига де, това е стар майтап в семейството ни. Пошегувах се.
Майката и Октавия издадоха състрадателни звуци, Октавия каза:
— Остави я, като ѝ е криво, Лари.
Майката добави:
— Луиза, това говедо, мъжът ти, се държи като животно, каквото си е. Другия път — с горещия сос в муцуната.
Но Луиза стана от масата и се затича надолу по стълбите към тяхното жилище на втория етаж.
— Лоренцо, върви след нея, занеси ѝ нещо да хапне — нареди Лучия Санта.
Лари скръсти ръце.
— Как пък не — отсече и продължи да яде спагети. Никой не каза дума. Най-накрая Джино съобщи:
— Джоуи Бианко е изгубил двеста и тринайсет долара в банката, а баща му е изгубил пет хиляди долара.
Видя как на лицето на майка му се изписа мрачно тържество. Тя имаше същия поглед, когато чу за изгубените пари на пекаря. Но когато Джино разказа как чичо Паскуале се беше напил, изражението на майка му се промени и тя каза уморено:
— И умните страдат на тоя свят. Това е.
С Октавия си размениха отново погледи на задоволство. Беше пълна случайност, чист късмет, че парите им бяха в пощенски влог. Когато откриваха сметката, ги беше срам да минават през входа с белите колони и огромното мраморно фоайе на банката с техните дребни суми.
Майката каза с безучастна скръб, сякаш злорадството ѝ я правеше гузна:
— Горкият човек, толкова обичаше парите, ожени се за стисната жена по любов. Бяха щастливи. Прекрасно семейство. Но нищо не става както трябва, каквото и да правиш.