— Господи Боже мой! — И избухна в сълзи.
Тези изблици подразниха Октавия и накараха Джино зад нея да промърмори:
— Хайде де…
Но това трая само миг. Майката незабавно се овладя, хвана дъщеря си за ръката и я поведе през редицата стаи. Извика през рамо на Джино:
— Тичай. Бързо, към доктор Барбато.
Джино, доволен от това вълнение и от собствената си значимост, се спусна отново надолу по четирите площадки на стълбището.
След като Октавия си легна, Лучия Санта извади бутилка спирт за разтриване и отиде да гледа дъщеря си, докато дойде лекарят. Напълни шепата си със спирт и разтри пламналото чело и лице на Октавия. И двете вече бяха спокойни, но Октавия забеляза отново онзи познат поглед на строга загриженост у майка си, погледът, който сякаш щеше да затвори света. Тя опита да се пошегува:
— Не се бой, мамо, ще се оправя. Поне няма да раждам неомъжена. Още съм добро италианско момиче.
Но в такива моменти Лучия Санта нямаше чувство за хумор. Животът я беше научил на определено уважение към ударите на съдбата.
Седеше до леглото на дъщеря си като някакъв малък, облечен в черно Буда. Докато чакаше доктора, умът ѝ трескаво прехвърляше какво може да значи тази болест. Каква нова мъка ще ѝ докара. Почувства се връхлетяна от огромно бедствие — съпругът ѝ беше далеч, синът ѝ се ожени рано, Депресията с нейната безработица, а сега и болестта на дъщеря ѝ. Седеше и събираше сили, защото тук изобщо не ставаше дума за лична злополука. Цялото семейство беше застрашено, самата му тъкан, животът му. Вече не беше въпрос на отделни поражения, имаше опасност от гибел, от пропадане до най-дълбоките низини на битието.
Доктор Барбато последва Джино нагоре по стълбите до жилището и през коридора до стаята, където лежеше Октавия. Както винаги, беше чудесно облечен, с подстригани мустаци. Имаше билети за опера в Бруклинската музикална академия и бързаше. За малко да не дойде, за малко да каже на детето да се обади в "Белвю".
Когато видя момичето и чу историята, разбра, че напразно си е губил времето. Тя трябваше да иде в болница. Но той седна до леглото, забеляза притеснението ѝ, че я преглежда толкова млад мъж, и че майката го наблюдава зорко. Помисли си с отвращение: "Тези италианци мислят, че мъжете биха чукали и жена на смъртно легло." С усилие каза тихо:
— Госпожо, сега трябва да прегледам дъщеря ви. Кажете на момчето да излезе.
Приготви се да вдигне завивката. Майката се обърна и видя зяпналия Джино. Плесна го с опакото на ръката и каза:
— Изчезвай. Веднъж с мое разрешение.
И Джино, който очакваше похвала за цялото си търчане в този спешен случай, тръгна към кухнята, като ругаеше под нос.
Доктор Барбато сложи слушалката си на гърдите на Октавия и професионално отведе поглед настрани, но все пак огледа добре тялото на Октавия. Видя с изненада, че е много слаба. Пълната гръд и широките заоблени бедра мамеха. Беше изгубила много килограми. Пълното ѝ гладко лице не показваше тази загуба, защото, макар и изящно, не можеше да изглежда изпито. Очите, огромни, влажнокафяви, го гледаха уплашено и напрегнато. Умът на лекаря отчете също, но без желание, колко узряло беше тялото за любов. Тя приличаше на големите картини с голи тела, които бе виждал в Италия по време на пътуването по случай дипломирането си. Беше класически тип, създадена за деца и тежко дежурство на брачното ложе. Час по-скоро трябваше да се омъжи, болна или не.
Той стана и покри отново момичето със завивката. Каза много успокояващо:
— Ще се оправите. — И посочи на майката другата стая.
Изненада се, когато Октавия рече:
— Докторе, моля ви, говорете пред мен. Майка ми, така или иначе, ще ми каже. Тя няма да знае какво да прави.
Докторът разбра, че дребните любезности на професията бяха излишни пред тези хора, и с право. Обърна се тихо към двете:
— Имате плеврит, не е нищо сериозно, но трябва да отидете в болница, да полежите и да ви направят рентгенови снимки. Това, че кашляте кръв, е сериозно. Може да има нещо на дробовете.
За миг се сети за операта, която щеше да гледа довечера. Героинята умира от туберкулоза, а пее като щура под силните прожектори. Изгубила единствено любовника си, едно удоволствие, а смъртта ѝ е показана по такъв начин, че изглежда като нещо лекомислено. Каза сериозно:
— Не се тревожете, дори да са дробовете, не може да е нещо тежко. Не се поддавайте на глупави страхове. Най-лошото, което може да ви сполети, е дъщеря ви да полежи няколко месеца. Така че утре я заведете в болницата "Белвю". Аз ще ѝ дам нещо за тази нощ.
Лекарят извади една от безплатните мостри, които му изпращаха фармацевтите, и я подаде на майката.