А може би се чувстваше така, защото имаше разправия само с една фурна и тя беше немска. Още по-неудобно му беше от това, че точно този пекар правеше най-хубавия хляб, най-сладките и пищни торти, най-хубавите бисквити. Имаше невероятен оборот, но отказваше да плаща каквато и да било такса. Само от него Лари не можеше да прибере дължимото. Когато докладва на господин Ди Лука, той сви рамене и каза:
— Добри пари ли вадиш? Заслужи си ги. Помъчи се два-три месеца, после ела да поговорим.
Един ден Лари закъсня за обиколката си. На една спирка, от притеснение, беше чукал крайно грозно момиче, което пък после имаше нахалството да вдигне голям шум. Не успя. Лари се страхуваше да се отбива до Хуперман. Ниският набит немец с четвъртита глава вече се подиграваше с него, държеше се като с боклук, майтапеше се. Винаги се свършваше с това, че Лари купуваше малко хляб и сладки не само да покаже добра воля, не само защото бяха най-добрите в града, но и да даде възможност на Хуперман да каже, че са за сметка на заведението, и да започне някакви дружески взаимоотношения.
Дотук работата вървеше чудесно. Лари разбираше за какво става дума, но отказваше да приеме своята роля, отказваше да приеме факта, че един ден ще трябва да накара Хуперман да си плати. Всичко вървеше добре, преди да дойде денят, в който други двама немски пекари го "вързаха". Казаха му с лукава усмивка да дойде следващата седмица. Лари започна да мисли дали да не се върне на старата си работа в железницата.
Мина покрай Хуперман и зави зад ъгъла. Там беше кварталният полицейски участък. Нищо чудно, че копелето беше толкова нахално. С ченгетата зад ъгъла. Лари продължи да ходи и се опита да премисли нещата. Ако не накара Хуперман да плати, обратно на железницата с мизерните петнайсет долара седмично. Трябва да изчака Хуперман да остане сам и да му каже, че господин Ди Лука ще мине лично. Тогава стреснат осъзна, че господин Ди Лука ще изпрати самия него. Значи скоро ще трябва да сплаши швабата, а ако не мине номерът, ще напусне. Гангстер! Как щеше да се залива от смях Октавия. Майка му сигурно ще вдигне точилката да го бие. Дявол да го вземе, колко се объркаха нещата само заради един твърдоглав тиквеник.
След като обикаля близо час, мина покрай пекарната на Хуперман и видя, че магазинът е празен. Влезе. Момичето зад витрините кимна и той отиде в задните стаи с фурните и масите, затрупани с тави. Хуперман беше там, кискаше се с двама гости — пекарите, които бяха вързали Лари по-рано същия ден. На масата имаше голяма тенекиена кутия от бира с три жълтеникави кръгчета около нея.
Лари изпита тежестта на измяната, после горчиво негодувание. Мъжете го видяха и избухнаха в невъздържан, доволен смях. Самата липса на злоба беше обидна. Лари разбра какво си мислеха за него, че го виждат такъв, какъвто е, и никога няма да накара Хуперман да плати, понеже е просто хлапе, което се мъчи да порасне, защото има жена и малко дете.
Господин Хуперман превърна изблика на смях в реч.
— Охо, събирачът пристигна. Колко да ти дам днес? Десет долара, двайсет долара, петдесет долара? Виж, подготвил съм се.
Той стана, изпразни от джобовете си дребни монети и надиплени зелени банкноти.
Лари не можа да се насили нито да се усмихне, нито да задейства чара си. Каза с възможно най-спокойния глас:
— Няма нужда да ми плащате, господин Хуперман. Дойдох само да ви кажа, че сте вън от съюза. Това е.
Другите престанаха да се смеят, но Хуперман изпадна в истерия.
— Никога не съм бил във вашия съюз! — изрева той. — да ви сера на съюза. Не плащам такси и не черпя с кафе и сладки, да ви сера на съюза.
Лари за последен път опита с добро.
— Аз ви плащах таксите, господин Хуперман. Не исках да пострада такъв добър пекар като вас.
Това отрезви пекаря. Той насочи пръст към Лари.
— Ти ли, безделнико — каза той с прикрит гняв. — Ти ли, гангстер такъв, си тръгнал да ме плашиш, а после се правиш на приятел. Защо не поработиш като мен? Защо идваш да ми крадеш парите, хляба? Аз работя. Работя по дванайсет, четиринайсет часа и трябва да ти плащам, така ли? Вън оттук, лайненце малко! Вън от магазина ми!
Лари беше така стъписан от тази омраза, че се обърна и излезе от задната стая. Все още замаян, се опита да запази самообладание и да покаже, че не се е уплашил. Поиска от момичето зад тезгяха един царевичен хляб и баница. Момичето вдигна голямата тенекиена захарница с пудра захар и поръси баницата. Отзад прогърмя гласът на пекаря: