Но тъй като роднините нямаше как да знаят всичко това, бяха впечатлени — особено един далечен братовчед от Тъкахо, Пиеро Сантини, чернобрад, тънък като релса от работа, собственик на четири камиона. Имаше дебела и празноглава жена, накичена с фалшиви бижута, която поглъщаше тонове сладки, и свенлива седемнайсетгодишна дъщеря, която седеше между баща си и майка си и не сваляше очи от Джино.
Пиеро Сантини забеляза пламналия поглед на дъщеря си, но не се изненада, защото я вардеше като дракон. Първо му стана неприятно, обаче после размисли. Неговата малка Катерина беше много строго възпитана, по стар италиански обичай. Никакви "момчета" и "срещи" или танци извън кръга на семейството. "Ха-ха-ха.Dammaтанците", казваше Пиеро Сантини и правеше неприлично движение.
Набиваше в главата на Катерина какво искат мъжете: да ти пъхнат нещо между краката и да ти подуят корема, а после да те оставят с позора, нещастието и самоубийството на родителите. Но тя вече беше зряла. Докога щеше да продължава така? Жена му беше тъпоумна, а той самият можеше да купи още два камиона. Щеше до късно нощем да брои пари и да следи работниците си, да не му отмъкнат и топките между краката.
Затова Пиеро Сантини с приспособимостта, която му беше донесла успех в бизнеса, като прехвърляше камионите си да товарят първо стоки, после боклук, а понякога дори уиски, когато цената си заслужаваше, насочи мислите си в друга посока. Може пък да беше време. Гледаше Джино и бе впечатлен. Какво тихо момче, а и в никакъв случай мързеливо. В движенията му си личеше силното, пъргаво тяло, несъмнено щеше да натовари цял камион два пъти по-бързо от двама мързеливи работници и шофьора. Струваше, колкото тежи в злато. (Как щяха да се смеят Лучия Санта, приятелите ѝ и съседите на тези мисли за Джино — шампиона по губене на работа на Десето авеню, напълно безнадежден случай.) Сантини продължи да наблюдава младежа. Когато жена му се приближи към нова купчина сладки, а Джино му поднесе чаша вино, той потупа празния стол до себе си и каза на италиански:
— Ела, седни малко тука. Искам да ти кажа нещо.
Тази проява на внимание привлече погледите на всички. Пиеро Сантини, богатият братовчед от Тъкахо, толкова любезен към това гладно, бедно момче? Всички ги поглъщаха с поглед. Терезина Кокалити сръга Лучия Санта, която, макар и лишена от лукавост, разбра какво ще последва.
Защото като с магнит всички погледи се преместиха от двамата мъже към младата девойка. Катерина Сантини беше легенда, мит, италианско цвете, разцъфтяло на лошата американска почва, без да бъде покварено. Гордост за родителите си и на тази крехка възраст вече веща в тайните на кулинарията, тя готвеше в неделя на баща си домашно направени макарони, не се цапотеше, нито носеше високи токове, за да не отслаби тазобедрените кости.
Но ето че и нейният час беше ударил, както удря и за светците. Грях и желание бяха изписани на лицето ѝ. Тя се изчервяваше, гърдите ѝ се вдигаха и сваляха, щеше да излезе от кожата си. Усещаше се как от нея лъха топлина, а очите ѝ, свенливо сведени към потръпващия скут, не можеха да заблудят никого.
Какъв късмет за Лучия Санта и за сина ѝ с най-грозното лице, макар че, вярно — беше великолепно младо животно, че и как да не е — цял ден играеше на слънце, вместо да работи след училище. Каква благословия за брачното ложе. Лучия Санта, настървена като вълк, надушил кръв, се наведе да чуе какво говори Сантини на сина ѝ, но прокле мислено музиката от предната стая, която давеше думите, които искаше да чуе.
А сега онзи съсухрен Пиеро на мазен италиански разпитваше Джино:
— Кажи сега, младежо, какво правиш, как смяташ да живееш? Още ли ходиш на училище?
Но много странно, младежът го гледаше с тъжни очи, сякаш не разбираше добре италиански. После леко се усмихна и Пиеро разбра: момчето беше стъписано от вниманието, което му оказваше величието пред него, и беше твърде свенливо да отговори. За да го облекчи и да се приближи до темата, Пиеро потупа Джино по рамото и каза:
— Скъпата ми дъщеря умира от жажда. Донеси ѝ чаша газирана вода като добро момче. Катерина, нали умираш от жажда?
Катерина не вдигна очи. Беше ужасена от ставащото с нея. Тя кимна с глава.