Докато тържеството над тях продължаваше, Анджелина и Джино се мъчеха да намерят палтото ѝ сред нахвърляните дрехи в апартамента на Лари. Опасенията на Лучия Санта бяха безпочвени. Анджелина не беше толкова безразсъдна, колкото изглеждаше, а Джино все още беше твърде невинен, за да се възползва от нейната слабост. Преди да я изпрати до метрото, тя му даде дълга целувка, топлината на плътните си устни, покрити със слой червило. Тялото ѝ се допря до неговото така мимолетно, че Джино можеше да го използва само в сънищата си.
Да, сватбата беше успех, една от най-хубавите на авенюто, за чест на семейство Анджелуци-Корбо и перо в шапката на Лучия Санта. Но тя не остана да почива на стари лаври, а веднага покани семейството на Пиеро Сантини в неделя на вечеря, за да може Джино евентуално да разведе Катерина из града, който момичето не познаваше, тъй като живееше в далечните дебри на Тъкахо.
Човек като Пиеро Сантини не разполага с четири камиона и договор за изнасянето на градската смет, ако е чувствителен към униженията. Семейство Сантини дойдоха на вечеря още следващата неделя.
Лучия Санта надмина себе си. В неделя сутринта счупи една дървена лъжица в главата на Джино, като му откъсна достатъчно кожа, за да му налее акъл, и го убеди, че не е много умно да ходи на улицата да играе стикбол. После направи сос като за краля на Неапол и разточи макарони от домашно тесто. За зелената салата отвори бутилка почти свещен зехтин от Италия, който ѝ беше изпратила бедната ѝ сестра от село — невъзможно беше да се купи такъв, първата кръв на маслината.
Джино, в новия си сив костюм от корабите, Катерина, в червена копринена рокля, бяха сложени да седнат един до друг. Винченцо, любимецът на бабите, забавляваше огромната госпожа Сантини, като ѝ гледаше на карти. Салваторе и Лена почистиха масата и измиха чиниите, сръчни и сериозни като джуджета. Накрая Джино, както беше подучен от майка си, попита Катерина дали иска да иде на кино, а тя, както винаги послушна, погледна баща си за разрешение.
За Пиеро Сантини мигът беше ужасен. Като онези няколко случая, в които беше давал камионите си да превозват уиски и не ги виждаше дни наред, не знаеше къде са, какво става с тях. Сега страдаше почти толкова. Нямаше как, това беше Америка. Той кимна утвърдително, но предупреди:
— И да не закъсняваш, ей. Утре сме на работа.
Лучия Санта грейна, когато двамата млади излязоха. С победоносен вид тя начупи орехи и нахрани работливите Салваторе и Лена с мазни, възлести хапки. Напълни с вино чашата на Пиеро Сантини, сложи поднос със сладоледени топки до лакътя на госпожа Сантини. Лари и жена му Луиза се качиха да пият с тях кафе, което димеше, черно и мазно от анасона. Пиеро Сантини и Лучия Санта обмениха лукави, доволни погледи и започнаха да клюкарстват с новоизлюпената фамилиарност на бъдещи роднини. Но не беше минал и час, когато се чу тропот на токчета по стълбите и Катерина влезе сама, с лудешки поглед, подгизнало от сълзи лице, и седна на масата, без да каже дума.
Потрес. Сантини ругаеха, Лучия Санта сключи ръце за молитва. Какво беше станало? Да не би оноваanimaleДжино да я беше изнасилил на улицата или в самото кино? Да не я беше качил на покрива? Какво! За Бога! Отначало Катерина не отговаряше, но накрая прошепна, че била оставила Джино в киното, той гледал филм, който тя не искала да гледа. Нищо не било станало.
Кой ѝ повярва? Никой.
Изчезна уютната приятелска атмосфера, веселото настроение. Въздухът и думите охладняха. Но какво, в светото име на Иисуса Христа, би могло да се случи? Ах, младите умници, какви злини извършваха, независимо от неблагоприятните обстоятелства. Но колкото и да притискаха Катерина, тя не разкриваше тайната и накрая, озадачени, Сантини си тръгнаха.
Семейство Анджелуци-Корбо — Лучия Санта, Вини, Лари и Луиза, начумерените Сал и Лена — чакаха, събрани около масата като съдии появата на престъпника. Накрая Джино, гладен като вълк след четирите часа кино, прескочи стъпалата на един дъх, връхлетя през вратата и като блъснат се спря пред толкова обвинителни погледи.
Лучия Санта стана, но се разколеба. Беше бясна, но и безпомощна. В какво беше виновен? Тя започна несигурно:
— Animale, bestia,какво си направил на горкото момиче в киното?
Джино, зейнал от изненада, отвърна:
— Нищо.
Невинността му беше толкова явна, че Лучия Санта реши, че е луд и не може да различи доброто от лошото.
Тя се овладя. Попита търпеливо, спокойно:
— Защо Катерина те остави там сам?