Джино сви рамене.
— Каза, че отива до тоалетната. Взе си палтото. Когато не се върна, си помислих, че не ме харесва. Казах си "голяма работа" и останах да си догледам филма. Мамо, щом не ме харесва, защо с баща ѝ ме карате да излизам с нея? Тя през цялото време се държа шантаво, даже не приказваше.
Лари поклати глава със съжаление. Каза шеговито на майка си:
— Виждаш ли, мамо, ако бях аз, вече щяхме да си имаме камион в семейството.
Луиза изсумтя, а Вини се обърна приятелски към Джино:
— Тъпанар, тя ти беше метнала око.
Сега вече за почти всички от семейството това беше шега. Но Лучия Санта, единствената, която виждаше в дъното на нещата, се ядоса. Сериозно обмисляше да отвори главата на Джино малко повече с точилката, защото той без съмнение беше луд като баща си.
Как, като някой безумен светец, беше казал, че момичето не го харесва? Без следа от озлобление, от накърнена мъжка гордост. Какво беше Катерина тогава за този неин горделив син? Лайно? Дъщерята на богат човек, който можеше да му осигури бъдещето и хляба, хубавичка, със силни крака и гърди, много по-добра от този никаквец, този несретник, ярма за електрическия стол, а на него не му пука! Забелязал, моля ви се, че това прелестно италианско момиче не го харесва. За какъв се мисли той — за краля на Италия? Що за глупак беше да не види, че горката Катерина го поглъщаше с очи? Безнадежден беше той, безнадежден случай, одрал кожата на баща си и тръгнал към същата ужасна участ. Тя вдигна точилката да го натупа, несправедливо, за собствено удоволствие и да засити жлъчта си, но нейният Джино с инстинкта на истинските престъпници, които бягат дори когато са невинни, се извърна светкавично и профуча надолу по стълбите. Още една мечта на Лучия Санта се срина. И макар тъй глупава и смешна, тя пося първите семена на омразата в гърдите ѝ.
ГЛАВА XVII
В продължение на седем години Франк Корбо беше оставил семейството си на мира. Но дойде време да ги притесни отново. Далеч някъде на Лонг Айланд, в държавната болница за душевноболни "Пилгрим", той реши да предприеме последното си бягство. И една тъмна нощ, зад решетките на леглото, той тайно пусна мозъка си да се върти в черепната кутия. Бавно, като със заклинание, призова огромната вълна церебрална кръв, която запрати тялото му на фаянсовите плочки в отделението и освободи завинаги искрицата — остатък от душата му.
Когато пристигна телеграмата, Лучия Санта пиеше сутрешното си кафе с величествената Терезина Кокалити. И онази ужасна жена, за да покаже голямото си приятелство, разкри една от своите тайни. Тя можеше да чете на английски. Това порази Лучия Санта повече от съдържанието на телеграмата. Как добре се беше въоръжила тази жена срещу света. И колко хладно наблюдаваше сега Лучия Санта. Никаква фалшива скръб не заблуждаваше тези проницателни очи.
Така ужасно е да разбереш, че друг човек, който е поверил живота си в ръцете ти, не може вече да предизвика у теб жал със съдбата си. Пред себе си Лучия Санта беше пределно честна: смъртта на Франк Корбо ѝ донесе чувство на облекчение, свобода от стаения, натрапчив страх, че някой ден ще ѝ се наложи отново да го въдвори в клетката му. Тя се боеше от него, страхуваше се за децата си, свидеха ѝ се жертвите, които животът му налагаше.
И по-нататък — Господ е милостив: смъртта на съпруга ѝ свали ужасно бреме от душата ѝ. По време на кратките ѝ посещения, като го виждаше затворен зад зарешетените прозорци, вярата ѝ в живота угасваше. Дни наред след това не можеше да си възвърне силите.
Лучия Санта не изпита скръб, само огромно облекчение от напрежението. Мъжът, който беше баща на три от децата ѝ, умираше постепенно в сърцето ѝ през годините, в които стоеше скрит в лудницата. Тя не можеше да държи пред очите си живата му плът.
Тогава Терезина Кокалити прояви железния разум, който беше легенда на Десето авеню. Тя насочи Лучия Санта към верния път. Защо да мъкнат трупа на съпруга ѝ чак до Ню Йорк, да плащат на погребален агент, да вдигат толкова шум, да напомнят на всички, че мъжът ѝ е починал луд? Защо да не отидат цялото семейство до болницата и да го погребат там? Франк Корбо нямаше роднини в тази страна, които да се обидят или да му засвидетелстват последна почит. Стотици долари щяха да бъдат спестени, а и клюките ще секнат.
Кралица не би отсъдила по-мъдро.
Лучия Санта приготви огромна вечеря, доста тежка наистина за топлото лятно време, и семейство Анджелуци-Корбо се събра тази вечер на масата. Никой не беше опечален от смъртта на бащата. Лучия Санта остана поразена, когато Джино прие новината съвсем спокойно, погледна я в очите и сви рамене. Салваторе и Айлийн нямаше как да го помнят, но Джино беше единайсетгодишен, когато отведоха баща му.