Мат оцени тези очевидни заключения с гримаса на досада и недоволство.
— Добре, аз те оставям — обяви Елиът, надигайки се от масата. — Отивам да спася някой друг живот. А ти? Каква е програмата ти за днешния следобед?
Мат хвърли поглед към бара, за да установи с прискърбие, че русалката оживено разговаря с млад клиент на заведението. Само допреди няколко години той би бил способен да скочи и да изтръгне красавицата от лапите на този звяр, но сега се чувстваше гроги — като боксьор, решил да приеме един бой в повече.
— Колата ми е на паркинга — извика той, догонвайки Елиът. — Ще те придружа до болницата. Какъвто съм старец, може пък да имам нужда от едно малко прегледче…
3
Седнете за час до някое красиво момиче, и той ще ви се види колкото минута. Седнете за минута върху горещ тиган, и тя ще ви се види колкото цял час. Ето това е относителността.
Сан Франциско, 1976 год.
Елиът е на 30 години
— Не сме ли добре тук? — попита Мат, излягайки се върху пясъка и посочвайки с ръка към огромния, заобиколен от хълмове залив, който се простираше пред очите им.
През тези години двамата приятели все още не се бяха обуржоазили. Не можеше и дума да става да си губят времето в обеди по ресторанти. Настъпеше ли пладне, те предпочитаха да се срещнат на плажа, за да изгълтат на крак по някой хотдог, преди да се върнат на работа.
Беше прекрасен ден, окъпан в ярка светлина. В далечината, обгърнат в лека мъгла, Голдън Гейт като че ли плаваше върху килим от млечни облаци.
— Прав си, старче, тук сме малко по-добре, отколкото в затвора! — потвърди Елиът, захапвайки стръвно своя сандвич.
— Днес имам да ти известя една велика новина — заяви Мат с тайнствен вид.
— Така ли? Казвай да чуем.
— Имай малко търпение, драги, изненадата ще я получиш за десерт…
Около тях, дошла да се възползва от последните мигове на циганското лято, се вихреше група младежи, облечени по последния писък на модата: клош панталони, тънки лъскави пуловерчета и бакенбарди при мъжете; дълги шарени туники, велурени сака и всевъзможни джунджурии по косите при жените.
Мат пусна своя транзистор и попадна на тазгодишния хит: очарователната мелодия на Хотел Калифорния в изпълнение на „Игълс“.
Подсвирквайки си припева на песента, той обиколи плажа с поглед.
— Видя ли момичето отдясно? Гледа насам, нали?
Елиът се обърна дискретно: изтегната върху голяма плажна кърпа, една красива млада жена, изящна като нимфа, гризеше безгрижно своя италиански сладолед. Тя кръстоса стигащите до сливиците си бедра и хвърли един белтък към двамата приятели.
— Твърде е възможно.
— Е, как я намираш? — продължи да задава въпроси Мат, отвръщайки на поздрава й.
— Напомням ти, че в моя живот вече има друг човек.
Мат отхвърли довода му, така да се каже, с опакото на ръката си:
— Знаеш ли, че само пет процента от млекопитаещите живеят по двойки?
— И какво от това?
— Какво чакаш да не се присъединиш към нормалните деветдесет и пет процента, които не си усложняват живота с подобни принципи?
— Не знам дали Илена би споделила твоето мнение…
Мат погълна последната хапка от своя хотдог, хвърляйки тревожен поглед към своя приятел.
— Сигурен ли си, че всичко е наред? Изглеждаш ми, сякаш снощи здравата си препил.
— Престани с любезните си комплименти, ставаш досаден!
— Просто се тревожа за теб, старче: прекалено много работиш, не си почиваш достатъчно.
— Работата е здраве.
— Разбрах: пак си ходил при оня китайски шарлатанин, в оная дупка точно под вас…
— Господин Джоу?
— Именно. И сигурно пак си ял патица по пекински?
— Страхотна вкуснотия.
— Според мен ти е сготвил някоя „улична превъзходна“…
Един продавач на сладолед прекъсна словесната им престрелка:
— Какъв аромат за господата: ванилия, карамел, кокос?
Елиът повери избора на своя приятел, който бе щастлив да поръча и за двамата. Щом сладоледаджията отмина, разговорът тутакси продължи оттам, докъдето бе стигнал:
— Как мина пътуването ти до Флорида? Изглеждаш ми нещо угрижен…