Илена се наведе над басейна с делфините, за да примами Анушка, най-голямата от „косатките убийци“, да се приближи до нея.
— Здравей, хубавице!
Младата жена хвана плавника на животното и го прикани да се обърне по гръб.
— Няма да се страхуваш, от това не боли — успокои го тя, преди да забие порядъчно голяма игла в тялото му с цел да му вземе малко кръв.
Тази операция винаги е била доста деликатна. Макар косатките да бяха най-интелигентните китообразни, те бяха и най-свирепите в своя разред. Въпреки симпатичната си външност Анушка си оставаше огромен звяр, дълъг шест метра и тежащ четири тона, способен да ви потроши с един удар на опашката си и да ви откъсне някой крайник с мощната си челюст, снабдена с петдесетина остри зъба. За всяка подобна интервенция Илена полагаше огромни старания да предизвика доброволното съучастие на животното, представяйки му грижите и терапиите като вид игра. В преобладаващата част от случаите всичко минаваше добре. Илена имаше дарбата тънко да усеща настроенията на животните и да влиза в отлично разбирателство с тях. Тези й качества я превръщаха в забележителен лекар и зоолог.
— Ето! Всичко свърши! — възкликна тя, издърпвайки иглата от тялото на косатката.
За да възнагради животното за послушанието му, тя му изсипа цяла кофа замразена риба и му дари няколко ласки.
Илена страстно обичаше своята професия. В качеството си на ветеринарен лекар тя бе отговорна за физическото и душевно здраве на всички животни от парка. Надзираваше поддръжката на басейните, приготвянето на храната и участваше активно в подготовката на дресьорите. Струпването на толкова много отговорности беше доста необичайно явление за човек на нейната възраст, още повече за жена. Трябва да се каже, че тя бе водила яростна борба, за да получи този пост. Още от съвсем малка се бе запалила по морския свят и най-вече по китообразните. Освен че притежаваше диплома на ветеринарен лекар, тя имаше специализации в областта на морската биология и бе получила доста солидно образование по психология на животните.
Но в тази професия работните места бяха много ценни, перспективите за развитие по специалността — нищожни, а шансовете да работиш с делфини и косатки — почти също толкова слаби, колкото да станеш космонавт. Въпреки това Илена се бе вкопчила в своята мечта, и то с пълно право. Защото пет години по-рано, през 1971 год., Уолт Дисни бе избрал малкото градче Орландо, за да построи в него своя Дисни Уърлд — гигантски парк с всевъзможни атракциони. Подложен на огромен туристически наплив, Орландо се бе лишил от статута на селско градче, за да се превърне в най-елитния увеселителен комплекс във Флорида. „Океански свят“ бе последвал прокараната от Мики Маус пътека, построявайки в съседство най-големия морски зоопарк в страната. Година преди официалното откриване на парка Илена вече бе обсадила неговата управа, стремейки се да получи мястото, което бе обещано на един доста по-възрастен от нея ветеринар. Все пак ръководството бе приело да я вземе на работа с изпитателен срок и в крайна сметка тя си бе извоювала титулярното място на своя колега! Това бе една от добрите страни на Америка: вещината и отдадеността в работата най-сетне бяха започнали да надделяват над критерии като възраст, пол и социален произход.
Илена обожаваше своята професия. Тя отлично знаеше, че приятелите й от „Грийнпийс“ често се опълчваха срещу пленническото битие на животните в зоопарковете, но трябваше да се признае, че „Океански свят“ не беше безчувствен към проблемите на околната среда. Впрочем Илена бе издействала от своята управа финансирането на голяма програма за защита на морските крави8.
Младата жена напусна зоната на басейните и се отправи към административния комплекс. Тя залепи етикет върху флакончето с кръвната проба, а после го отнесе в малката лаборатория, за да започне анализа. Преди да се залови за работа, изпита нуждата да се отбие в тоалетната, за да си наплиска лицето със студена вода. През целия ден се бе чувствала напълно разбита.
Когато вдигна глава към огледалото над мивката, Илена забеляза как една сълза се стича по лицето й, без изобщо да я е усетила.
— Каква идиотка съм! — възкликна тя, избърсвайки зачервените си очи с опакото на ръката си.
В действителност бе съвсем наясно какво не беше наред: не бе спряла да превърта в съзнанието си и да преосмисля последния си разговор с Елиът. Неговата реакция, когато бе заговорила да се сдобият с дете. Това се случваше всеки път, когато се докоснеха до тази тема, и тя не разбираше упоритото му нежелание да си говорят за тези неща, възприемайки поведението му по-скоро като отказ от обвързване.
8
Морски крави (ламантини) — тревопасни млекопитаещи, обитаващи плитките води край устията на реките и крайбрежните блата в тропическата зона на Атлантическия океан. — Б.а.