Елиът напусна крайбрежния булевард и се отправи към италианския квартал. Нощта бе доста напреднала и движението бе сравнително слабо. Пое по „Ломбард стрийт“ и взе осемте завоя, остри като ухото на фиба, които й бяха спечелили славата на най-криволичещата улица в света. Тя наистина беше великолепна и напълно заслужаваше своята знаменитост, ала тази вечер Елиът бе прекалено угрижен, за да се любува на цветните туфи и илюминациите по нея.
Бързайки да пристигне, той прекоси североизточния квартал „Норт Бийч“, профучавайки край кулите близнаци на Италианската катедрала — където преди няколко години Мерилин Монро се бе омъжила за Джо ди Маджо, — за да пристигне на върха на Телеграф хил. Мястото бе прелестно, почти сюрреалистично, човек имаше усещането, че част от полския простор се бе приютила в центъра на метрополията. Оттук градът се виждаше като на длан, а на заден план се извисяваше Коит Тауър9 — кулата в стил „ар деко“, която блестеше с бяла светлина. Растителността, многобагрена и изобилна, представляваше оазис за орляци от птички: врабчета, диви папагали, дроздове, косове…
Елиът взе на един дъх дървената стълба, която се виеше сред рододендрони, олеандри и бугенвилеи, обслужвайки малките къщички в стил „ар деко“, накацали по хълма. Достигнал до средата, той се спря пред вратата на една доста разхвърляна и неподредена градина. Както всеки път, когато идваше тук, той прескочи оградата и се затича към верандата на дървената къщичка, откъм която се носеше прочувственият припев на Марвин Гей. Понечи да почука на вратата, но тъй като тя се оказа отворена, влезе вътре, без да даде какъвто и да било знак за своето присъствие, изгаряйки от нетърпение да доведе своите грижи и тревоги до знанието на своя приятел.
— Мат, тука ли си? — извика той, прониквайки в хола. — Не можеш да си представиш какво ми се случи…
И тук Елиът застина на място. Върху ниската маса до прозореца той забеляза две чаши шампанско, стърчащи до плато с различни видове макарони. Из помещенията се носеше приятният аромат на индийски тамян. Елиът сбърчи вежди и обходи с поглед помещението, откривайки чифт дамски обувки на високи токчета до камината, сутиен в пастелни тонове, захвърлен върху канапето, и дантелени дамски гащички, покриващи главата на една статуетка. По всичко личеше, Мат не беше сам. Естествено, това бе за предпочитане, защото ако самият той носеше подобно бельо, между тях едва ли би могло да има нещо общо! Елиът тъкмо се канеше да се измъкне, стъпвайки на пръсти, когато…
— Хей, здрасти!
Той се обърна като крадец, хванат на местопрестъплението. Пред него, в Евино облекло, стоеше младата жена, която бяха срещнали по-рано на плажа…
— Мммм… Добър вечер — заекна той, отклонявайки погледа си. — Страшно съжалявам, че…
Положила с фалшива срамежливост едната си ръка върху гърдите, а другата — върху долната част на корема, тя пристъпи с люлееща се походка, пръскайки около себе си съблазън и чувственост.
— Мат не ми беше казал, че и ти ще се включиш в увеселението — каза тя с дяволити нотки в гласа.
— Не, моля Ви… Не искам дори да зная за какво намеквате. Аз просто дойдох за…
— Какво търсиш тук по това време, мога ли да знам? — прекъсна го Мат, който междувременно бе изникнал отнякъде. Цялото му облекло се състоеше в един чаршаф, увит около талията му.
— Аз очевидно преча — констатира Елиът.
— И прозорлив, поне на пръв поглед! Позволи ми все пак да ти представя Тифани, тя е в града, за да участва в конкурса за момиче на Джеймс Бонд.
— Много ми е приятно. Хм… Не Ви подавам ръка, защото виждам, че Вашите са заети.
Тифани му отговори с блестяща усмивка без дори и следа от зъбен камък.
Елиът се обърна към своя приятел:
— Слушай, Мат, имам нужда от помощ…
— Сега, веднага? В този момент? Не може ли да свършим тази работа утре? — разтревожи се младият французин, виждайки как му се изплъзва възможността да прекара нощта с едно прелестно създание.
— Добре, няма проблем, ще ти се обадя утре — съгласи се разочарованият Елиът. — Извинявай, че те обезпокоих.
Той вече бе направил няколко крачки към вратата, когато Мат, разбирайки изведнъж, че за безпокойствието на неговия приятел би трябвало да има важна причина, го хвана за рамото.
9
Коит Тауър — кула на Телеграф хил, една от забележителностите на Сан Франциско, построена през 1933 г. със средствата от завещанието на Лили Хичкок Коит, „за да украси и облагороди моя любим град“.