— Чакай, старче, разкажи ми какво ти се е случило.
В другия край на хола Тифани бе събрала вещите си и чувствайки се излишна, бе преценила, че е време да си ходи.
— Добре, момчета, оставям ви да се оправите помежду си — заяви тя, приключвайки да се облича. — Щом предпочитате момчешките игрички…
— Не, не, не, не, не! — разтревожи се Мат, опитвайки се да я задържи. — Това изобщо, АМА ИЗОБЩО не е това, което си мислиш! Елиът е мой ПРИЯТЕЛ!
— Не се притеснявай, миличък — увери го тя, напускайки къщата. — В Сан Франциско сме все пак, знам какво е в този град…
Полугол, Мат хукна подир нея през градината, заклевайки се във всички богове, че не е гей, като същевременно се опитваше и да получи номера на телефона й — нещо, което младата жена, ядосана, задето са я изоставили, отказа да му даде. Мат удвои усилията си, но един внезапен порив на вятъра откъм Тихия океан отнесе чаршафа, който му служеше за тога. Гол като червей, той грабна първата попаднала му под ръка саксия с цветя, който се оказа кактус с плоско стъбло, и реши да я използва в качеството на смокиново листо. Със завидно упорство той продължи известно време да подтичва зад Тифани, която въпреки своите остри като игла токчета се носеше по стръмната улица с бързината на млада газела. В един съседен дом светнаха лампите, някъде хлопна капак на прозорец. Събудена от врявата, възрастна дама провря глава през полуоткрехнат прозорец. Забелязвайки възмутената физиономия на своята съседка, Мат тръгна да се оттегля от полесражението, решен по най-бързия начин да се добере до своята крепост. Той почти бе достигнал до входната врата, когато се подхлъзна на последното стъпало на дървената стълба и се просна на площадката, при което бодлите на кактуса се забиха в най-чувствителното място на неговата анатомия.
Ревейки от болка като див звяр, той затвори зад себе си вратата, след което насочи обвинителен пръст към Елиът:
— Надявам се, че наистина имаш ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ПРИЧИНА да ми погодиш тоя номер!
— На прага съм да полудея, това достатъчно ли е?
— Искаш ли да ми доставиш малко удоволствие: престани да ме гледаш така! И най-вече, не си отваряй устата!
— Нищо не съм казал — увери го Елиът, мъчейки се да прикрие усмивката си.
— Хайде, продължавай — изръмжа Мат, изнасяйки се към своята стая. — Първо ще се облека, а после ще обсъдим твоя проблем.
Елиът се пресели в кухнята и сложи да стопли вода, за да приготви кафе. Въпреки обещанието си той не се въздържа и извика на Мат:
— Искаш ли един съвет? Използвай пинсетката за епилиране!
В малката къщичка на Телеграф хил напрежението бе спаднало с една степен. Мат бе поработил върху своето тяло и сега бе навлякъл джинси и пуловер. Освежен и благоразположен, той се бе разположил на масата в очакване на своя приятел.
— Е, ще ми разкажеш ли какво ти се е случило? — попита го той, наливайки си чаша кафе.
— Той се върна — каза без заобикалки Елиът.
— Чакай да позная: твоя пътник във времето, нали така?
— Да, появи се у дома, на терасата.
Мат се намръщи, отпивайки от предложената му напитка, и сложи две бучки захар в чашата си.
— И все същите ли дивотии разправя?
— Продължава да твърди, че това съм аз, но тридесет години по-възрастен.
— Странно като симптоматика, нали, докторе?
— Прав си, всичко това наистина е смущаващо: той знае страшно много неща за мен. Интимни неща, много лични…
— Може би иска да те шантажира за нещо?
— Дори и това не иска. Твърди, че е тук, за да види още веднъж Илена.
— Във всеки случай, ако срещнеш още веднъж твоя приятел от бъдещето, не забравяй да му поискаш сведения за бъдещите спортни резултати или за движенията на борсовите индекси…
Мат отново направи смешна гримаса при отливането на следващата глътка кафе. Добави още три бучки захар и лъжичка мляко, разбърка ги и довърши изречението си:
— Така де, поне да изкараме някой друг долар покрай тази щуротия.
— Ти май не ми вярваш, а? — разочаровано попита Елиът.
— Напротив, вярвам, че има някакъв тип, който ти досажда, но не, не вярвам, че идва от бъдещето.
— Де да го беше видял как се изпари, просто изчезна… — промълви замислено Елиът.
— Знаеш ли какво? Започваш наистина да ме тревожиш. Припомням ти, че в нашия дует палячото съм аз…
Мат стана, за да изхвърли съдържанието на своята чаша в мивката, мърморейки недоволно: