Докато се подготвяше да разреже гръдния кош на кърмачето, Елиът не можа да сдържи тръпката безпокойство, наподобяваща сценичната треска на артистите преди излизането им пред публика. В откритите сърдечни операции наистина имаше нещо чудодейно. Колко такива бе извършил? Несъмнено стотици, дори хиляди. Преди пет години един телевизионен екип бе направил за него репортаж, в който цветисто бе възхвалил „златните му пръсти“, способни да зашият кръвоносни съдове, тънки като карфица, с помощта на невидими за невъоръженото око конци. Ала всеки път беше все същото напрежение, все същият страх да не би да допусне фатална грешка.
Операцията продължи повече от четири часа, през които функциите на сърцето и белите дробове бяха деактивирани и поети от специална машина. Превърнал се, така да се каже, в сърдечен водопроводчик, Елиът запуши дупката между двата вентрикула и отвори един от белодробните пътища, за да избегне преминаването на венозната кръв към аортата. Това бе изключително прецизна работа, изискваща голяма опитност и пълна концентрация. Ръцете му не потрепваха и на милиметър, но част от съзнанието му бе другаде — надвесено над собствената му болест, от която му бе непосилно да се абстрахира, заето със странното съновидение от предходната нощ. Осъзнавайки изведнъж своята разсеяност, той се почувства така, сякаш са го хванали на местопрестъплението, и се съсредоточи изцяло върху така отговорната си задача.
Когато всичко приключи, Елиът обясни на родителите, че е прекалено рано, за да прецени дали операцията е била успешна. През следващите няколко дни детето ще бъде под специални грижи в интензивното отделение, където ще продължи да бъде на командно дишане, където, малко по малко, дробовете и сърцето му възвърнат отново своята работоспособност.
Все още в хирургическите си панталони и блуза Елиът излезе на болничния паркинг. Слънцето, достигнало вече почти до зенита си, го заля с ярките си лъчи и за частица от секундата той се почувства зашеметен. Беше изтощен, на края на силите си, с глава, гъмжаща от въпроси: беше ли разумно да отрича болестта си, както постъпваше досега? Беше ли почтено да продължава с операциите, след като рискуваше да изложи на опасност живота на своите пациенти? Какво щеше да стане тази сутрин, ако насред операцията се бе почувствал зле?
За да даде тласък на мисълта си, той запали цигара и с истинска наслада пое първата глътка дим. Това беше единственото предимство на този вид рак: сега можеше да пуши, колкото му душа иска, никотинът с нищо нямаше да промени развитието на болестта.
Лек бриз го накара да потръпне. Откакто знаеше, че скоро ще умре, бе станал по-чувствителен към всичко, което го заобикаляше. Усещаше почти физически пулса на града, който сякаш се бе превърнал в жив организъм. Болницата се възвишаваше на един от хълмовете му — Ноб Хил. Оттук като че ли можеха да се доловят всички вибрации на пристанището и кейовете. Елиът дръпна от цигарата за последен път, преди да смачка угарката. Решението бе взето: ще спре да оперира в края на месеца и ще съобщи на дъщеря си и на Мат за своето положение.
Така, край на всичко! Няма връщане назад. Никога повече не ще извършва единственото нещо, за което се усещаше действително пригоден: да лекува хората.
Елиът продължи още известно време да разсъждава върху жестокото решение, което бе взел, и се почувства стар и нещастен.
— Доктор Купър?
Елиът се обърна и видя зад себе си Шарика, индийската интернистка, която му бе асистирала цялата сутрин. Бе успяла да се преоблече, сменяйки хирургическите одежди със светли джинси и красива блузка с тънки презрамчици. Тя почти срамежливо му подаде пластмасова чаша с кафе. Всичко в нея излъчваше красота, младост и жизненост.
Елиът пое напитката и се усмихна в знак на благодарност.
— Дойдох да си взема сбогом, докторе.
— Да си вземете сбогом?
— Моят стаж в Съединените щати приключва днес.
— Наистина — припомни си Елиът, — и сигурно заминавате за Бомбай.
— Благодаря, че ме приехте и че бяхте толкова мил с мен. Научих много от Вас.
— Благодаря за Вашата помощ, Шарика, Вие ще станете добър лекар.
— А Вие сте велик лекар!
Елиът поклати глава, притеснен от гръмкия комплимент.