Церемонията приключи половин час по-късно, непосредствено преди падането на нощта. Дошлите да изпратят Елиът в последния му път скоропостижно се разпиляха, насочвайки се към уютното и успокояващо пространство на своите коли. Прибирайки се вкъщи, мнозина от тях си помислиха: И аз един ден ще се озова на същото място; и веднага след това: Дано да е колкото се може по-късно!
Малкото гробище бе опустяло, единствено ветровете продължаваха да се разхождат из него.
Когато се увери, че е останал сам, един мъж, който се бе държал встрани по време на церемонията, посмя най-сетне да се приближи към гроба.
Мат.
Жена му Тифани го бе убеждавала да не идва. Тя не виждаше необходимост да бъде почитана паметта на един човек, който не му е отронил и дума в продължение на тридесет години.
Но Мат все пак бе дошъл.
Със смъртта на Елиът изчезваше цял един пласт от младостта му, както и надеждата за помирение, която винаги тайно бе кътал в душата си.
Защото Мат непрестанно си мислеше, че преди тридесет години се бе разминал с нещо важно, което така и не бе разбрал. Как иначе би могъл да си обясни внезапната промяна на Елиът и грубото му отношение към него? Как би могъл да си обясни, че бе прогонил Илена, с която изживяваше съвършената любов?
Толкова много въпроси, на които вече никога нямаше да получи отговори.
— Избра да отнесеш всички тайни със себе си, приятелю — въздъхна в безсилието си той.
Докато стоеше пред прясно положената плоча, спомените занахлуваха в съзнанието му. А това бе болезнено. Някога двамата бяха толкова близки. Макар приятелството им да бе започнало преди повече от четиридесет години, на него му се струваше, че това е било едва вчера.
Мат клекна пред надгробния камък и дълго време остана така неподвижен. Мълчаливи сълзи се стичаха по бузите му и капеха на земята. С напредването на възрастта очите му понякога се разплакваха съвсем сами и той не бе в състояние да направи каквото и да било, за да ги спре.
Докато се изправяше, подхвърли една реплика — отговор, изпълнен със смесица от лукавство и горчивина, на изречена преди тридесет години шега:
— Тъй като ти си отиде пръв, в твой интерес е да ми запазиш това шибано място в рая…
Тъкмо се канеше да се отдалечи, когато усети нечие присъствие зад гърба си.
— Вие би трябвало да сте Мат…
Той се обърна, изненадан от непознатия женски глас.
Млада жена, облечена в дълго черно палто, бе застанала пред него.
— Аз съм Анджи, дъщерята на Елиът — каза тя, подавайки му ръка.
— Мат Делюка — представи се той.
— Баща ми ме бе предупредил, че на погребението му Вие ще сте този, който ще остане най-дълго до неговия гроб.
— Ние с него бяхме приятели — обясни, почти притеснен, Мат. — Много близки приятели…
Остави няколко секунди изречението си недовършено, след което уточни:
— … но това бе много отдавна, преди твоето раждане.
Оглеждайки внимателно младото момиче, Мат бе поразен от приликата й с Елиът. Анджи бе наследила хармоничните черти на баща си, но не и неговата тревожност. Тя бе красива млада жена, отворена и разцъфтяла, която въпреки голямата си мъка изглеждаше щастлива и радостна от живота.
— Баща ми остави това за Вас — съобщи тя, подавайки му торбичка от противоударна хартия.
— А? — произнесе удивено той, приемайки пакета.
Анджи се поколеба за миг, а после добави:
— Няколко седмици преди смъртта си той ми каза, че ако някой ден ми се случи нещо лошо…
— Да? — изрече той, за да подтикне младата жена да довърши започнатото изречение.
— Ако имам някакви неприятности, да не се колебая и да Ви потърся.
Трогнат и разчувстван от този знак за доверие, Мат преглътна вълнението си и я увери:
— Разбира се, ще направя всичко по силите си, за да ти помогна.
— До скоро, може би — добави тя и се отдалечи като сянка.
Мат изчака, докато се изгуби от погледа му, след което се обърна към гроба на Елиът.
— Можеш да разчиташ на мен — увери го той. — Аз ще бдя над нея.
После излезе от гробището. Чувстваше, че на душата му бе далеч по-леко, отколкото бе на идване.
С блеснали очи Мат караше по магистрала №29 по посока на Калистога, малкото градче в Напа Вали, край което се простираше лозовата му плантация. Тифани бе на обиколка в Европа за промоцията на техните вина, а той не държеше да се прибере сам в Сан Франциско в една студена и празна къща.