Премина през Оуквил и Санта Хелена, за да се добере до стопанството, което представляваше голямата му гордост. Мат бе богат човек. Цели тридесет години не бе жалил усилия и труд, за да превърне своето имение в едно от най-представителните в цялата област.
Едно натискане на копчето на дистанционното, и автоматичната бариера му даде път към вътрешността на винарната. Прекоси градините, съчетани с прелестни езерца, след което паркира колата си в края на изискана алея, покрита с отбран чакъл. Старата дървена къща, съборена много отдавна, бе отстъпила своето място на красива постройка с класически форми в модерно изпълнение.
Мат поздрави пазача и слезе направо в мазето за дегустация. То представляваше просторна зала, украсена с картини и скулптури на известни художници: Фернан Леже, Дюбюфе, Сезар, както и един баснословно скъп Баскиа, който бе подарил на Тифани за последния й рожден ден.
Осветлението грееше меко, придавайки на паркета приятен златист отблясък. Мат седна на една дъбова пейка и с вълнение отвори хартиената опаковка, любопитен да види какво е могъл „да му завещае“ неговият приятел. В торбата откри кутия от светло дърво, съдържаща две бутилки вина, които той огледа с голямо внимание: Шато Латур, 1959 год.; Шато Мутон Ротшилд 1982 год. Най-добрите години за две от най-реномираните изби в Медок28: едно от малкото съвършенства в нашия не особено качествен свят…
Трогнат от това намигване на Елиът, Мат извади една бутилка от леглото й и с изненада откри голям бележник с корици от изкуствена кожа, лежащ на дъното на кутията.
За по-малко от секунда настроението му премина от веселост към изненада, после към възбуда. С разтуптяно сърце и треперещи ръце посегна към кутията и отвори бележника. Той съдържаше стотина страници, изпълнени с грижлив почерк, в който Мат веднага разпозна този на своя приятел.
Зачитайки се в първата страница, той усети как настръхва кожата по цялото му тяло.
Мой стари приятелю,
Ако четеш тези редове, това е, защото тази година крабът е успял да кръцне с гадната си щипка нишката на моя живот. Борих се докрай, но има противници, над които човек няма как да триумфира…
Във вчерашния вестник ти несъмнено си видял известието за моята смърт и тъй като имаш добро сърце, направил си всичко възможно да отскочиш на моето погребение. Мога дори да се хвана на бас, че си се скрил зад някое дърво, изчаквайки множеството да се разотиде, за да поговориш на спокойствие с надгробната ми плоча…
Знам, че все още ми се сърдиш. Знам, че никога не си успял да разбереш моето поведение и че си страдал също толкова, колкото и аз. Бих искал да ти обясня всичко много отдавна, но ми бе невъзможно. Ще разбереш защо…
В този бележник е описано най-невероятното приключение, което ми се е случвало някога и което се отрази върху всички нас: теб, Илена и мен. Опитвах се всеки път да вземам правилните решения, но както ще видиш, границите, в които можех да маневрирам, бяха твърде тесни.
След като прочетеш тези страници, моля те само не се упреквай за нищо! Ти винаги си бил важна опора за мен и аз си давам сметка, че съм имал невероятен късмет да се сдобия с приятел като теб. Недей да тъжиш. Преди да започнеш четенето, отвори една от бутилките — ще забележиш, че съм се опитал да бъда на ниво в това отношение — налей си някоя друга чаша и пий за мое здраве.
Докато пиша тези редове, знам, че живея моите последни дни. Плъзгащата врата на стаята ми е отворена докрай: небето блести с онази невероятна синева, която може да се види само в Калифорния, няколко перести облачета тичат през пространството, а вятърът донася до мен шума на вълните и прибоя.
Всички тези малки неща, които винаги остават недооценени и за които никога не намираме време…
Глупаво е да го кажа, но ми е ужасно тежко да ги напусна.
Грижи се за себе си, стари приятелю, и се възползвай от времето, което ти остава.
Ако знаеше колко си ми липсвал през всичките тези години!
Твой приятел, на живот и смърт,
Бе два часа сутринта.
Със зачервени очи Мат приключваше четенето на смайващия разказ, който неговият приятел му бе оставил. Срещата на Елиът със своя двойник, пътешествията във времето, странният договор за спасяването на Илена… Тази история, на която той не бе пожелал да повярва преди тридесет години, се връщаше днес при него, но вече в нова светлина.
28
Медок — област на Атлантическото крайбрежие в Западна Франция, на север от Бордо, прочута с великолепните си вина.