— Не знаеш ли как се казва всъщност папа Целестин Шести? — позасмя се Харис.
— Естествено, че знам. Джорджо Аспромонте — каза Мейър.
— Джорджо Пиетро Аспромонте — натърти Харис.
— Петър Римлянина! — възкликна Мейър.
— Видя ли? — каза Харис. — Не бъди така унила. Нали щеше да почерпиш?
Тя наля и на двамата. Джин. Догоре. После каза:
— Защо не извадиш книгата?
Той я извади и я сложи на полицата над камината, отворена на титулната страница. Старият Фауст сякаш ги гледаше от центъра на магическия кръг.
— Утре ще започнем да се обаждаме по телефона — каза Харис. — К вече го няма. Но има други.
— Защо не ти?
— Наистина. Защо не аз?
Чукнаха се.
— Това правим ние — каза Харис.
— И това сме ние — отвърна Мейър.