Де Стефано закима енергично.
— Да, това е жизненоважно. Трябва бързо да разгадаем тази загадка. Кои са били тези хора? Как са се озовали там? Как са умрели? От огън ли? Убити ли са били? И ако е така, кой е отговорен? Масово самоубийство ли е било? И ако е така, защо са го направили? Какво ни казват опашките им и символите им за тях самите? Римляни ли са били? Езичници ли са били? Има ли дори най-нищожна възможност да са били християни? Невъзможно е да покрием работата така, че да не се разчуе. Такива неща винаги изтичат. Надявам се само да имаме разумно обяснение, което да предложим, ако излезе преди началото или по време на заседаването на конклава. Ще го оставя на теб. Но ми се обади веднага щом имаш напредък. — В гласа му звучеше молба.
Тя отвори малкия том на едно отбелязано място. Марк Манилий беше римски астролог, чийто живот беше преминал на границата на управлението на Август и Тиберий, личност, която би се изгубила в пясъците на времето, ако не беше епичната му поема „Астрономика“, която трябваше да предаде на съвременниците му изкуството на зодиака.
Човешкият разум не си поставял граници, докато не достигнал небето и не схванал най-съкровените тайни на света, като разбрал причините за тях и съзрял всичко, което съществува навсякъде. Разбрал защо облаците се разтърсват от гръмотевиците, защо зимният сняг е по-мек от летния град, защо вулканите изригват и земната твърд се тресе, защо вали дъжд и какво кара ветровете да се движат. Когато открил истинските причини на много явления, разумът осмелил да се издигне отвъд границата на въздуха, да търси знания в небесната шир и да я разбере изцяло. И определил формата и имената на съзвездията и открил какви са техните цикли според строгия закон и че всички неща се движат според волята и разположението на небето, като съзвездията със своята променяща се подредба определят различните съдби.
Това Елизабета си го спомняше: древните римляни били луди по астрологията, вярвали страстно, че небесата управляват съдбата им. Някои императори, особено самоуверените като Тиберий, насърчавали тази практика. Други — например Август, който бил уплашен, че се опитват да предскажат гибелта му, — категорично забранявали астрологичните наблюдения.
Но въпреки широкото разпространение на зодиака в ежедневния римски живот Елизабета знаеше, че астрологическите символи рядко се срещат на фрески в домове и гробници. Символите, с които бе пълен този колумбарий, бяха уникални и — предвид контекста — тревожни.
Сравни старите си бележки за оригиналната, вече несъществуваща стена с новите набързо водени записки. Подредбата на символите беше същата, дванайсетте астрологични знака просто, но красиво изписани в голям кръг в традиционния си ред от Овен до Риби, следвани от седемте знака на планетите в странен ред: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. И в двата кръга знакът на Рибите беше обърнат като изправен човек.
Ами мумифицираните и изтлели скелети? Трябваше да разгледа внимателно снимките на Де Стефано, но по-важно, трябваше да се върне в катакомбите с лопатка и четка и да се позанимава с останките. Започна да си записва да не забрави да помоли професора да уреди още едно посещение, но се разсея от едно залепващо се листче с удивителна, което преди години беше сложила да се подава от една страница на „Астрономика“. Отвори книгата на отбелязаното място.
Висша сила често размесва телата на диви зверове с крайниците на човешките същества: това не е естествено раждане... звездите създават невиждани форми, небесата въвеждат чертите им.
Уроди.
Елизабета потрепери. Защо бе отбелязала този пасаж?
Компютърът ѝ изпиука, че е получила имейл. Тя завъртя стола си и кликна върху пощенската кутия. Очакваше снимките на Де Стефано, но съобщението беше от Микаела — темата беше просто „Здрасти“.
Пращам ти няколко статии. Надявам се да са
ти полезни. Ще полудея, че не ми казваш
какво става. Мик.
Елизабета изпрати документите на общия принтер в стаята за копиране и отпечатване и забърза да ги вземе, преди някой да ги е видял.
Радваше се, че е сама и далеч от любопитни погледи, когато статиите паднаха в кошницата на принтера. Тя почна да ги закопчава с телбод, докато чакаше следващите. А после усети, че не е сама. Измежду редиците рафтове се беше появил млад свещеник и я гледаше.