— А вие как написахте статията, след като всичко е било откраднато? — попита Микаела.
— Как ли? — хитро каза Гюнтер. — Тъй като случаят беше уникален, отпечатах копия на снимките и копие от доклада от аутопсията и ги донесох в този офис вечерта след установяването на смъртта. Исках да ги проуча на спокойствие. Чист късмет, че имам два офиса.
— Значи имате снимки? — попита Микаела. — Още снимки освен онези, които сте публикували.
— Да, няколко. Но може би сега е ваш ред да ми кажете защо една монахиня и един лекар гастроентеролог се интересуват толкова много от моя случай.
Сестрите се спогледаха. Бяха репетирали отговора:
— Заради татуировките — каза Елизабета. — Правя изследване по проект, който засяга ранните римски символи. Имам причини да смятам, че татуировките на този човек имат връзка с тях, но публикуваните снимки са прекалено неясни, за да ги различа.
— Какви символи? — попита Гюнтер, заинтригуван.
— Астрологични — отговори Елизабета.
— В такъв случай ще останете разочаровани — каза той, взе една папка от подреденото си бюро и започна да слага на масата снимки, една по една, като крупие в казино. Всички бяха на съсухрения гръб на мъжа. Първите няколко бяха в едър план, в това число двете, които беше публикувал с доклада. Опашката беше дълга, стигаше до под задните части на трупа. Под набръчканата ѝ кожа се очертаваха допълнителните прешлени.
На следващите снимки увеличението ставаше по-голямо — фотографът беше снимал коничния връх, опънат върху малката опашна кост. Опашката беше с най-широк диаметър в средната си част; кожата беше покрита с фини бели косъмчета. Дали са били черни, когато мъжът е бил млад, запита се Елизабета.
След това Гюнтер извади двете най-важни снимки — тези от основата на гърба.
Вероятно беше неучтиво да ги грабне, но Елизабета не можа да се сдържи. Бързо вдигна един от близките кадри и направо го погълна с очи.
Татуировките бяха числа.
Три концентрични полукръга числа ограждаха основата на опашката.
63 128 99 51 132 162 56 70
32 56 52 103 132 128 56 99
99 39 63 38 120 39 70
За да не остане по-назад, Микаела грабна другата снимка и след миг попита:
— Какво означава това?
— Нямаме представа — каза Гюнтер.
И двамата погледнаха Елизабета.
Тя безнадеждно поклати глава.
— И аз нямам. — Остави снимката. — Може ли да получим копия?
— Да, разбира се.
— Знаете ли нещо друго за мъжа?
— Разполагаме с името и последния му адрес, това е всичко.
— Може ли да ги научим? — попита Елизабета.
Гюнтер сви рамене.
— По принцип конфиденциалността на пациента би го забранила, но след като стигнаха до полицията, нещата влязоха в обществените регистри. — Той извади от папката лист с данни. — Някой ден, дами, трябва да ми се отблагодарите, като споделите с мен резултатите от проучването си. Имам чувството, че криете нещо в ръкава си.
Микаела се усмихна и каза:
— Ръкавите на сестра ми са доста по-широки от моите.
Улица „Фишергасе“ беше близо до катедралата в Улм и ако не бързаха толкова да хванат обратния полет, Елизабета би се опитала да мине набързо оттам. Катедралата беше възникнала като сравнително скромен католически храм, но поради преминаването на региона към протестантството и една великолепна кула от деветнайсети век, добавена от църковните старейшини, сега беше най-високата катедрала на света.
Шофьорът спря пред редица хубави къщи в стария град, достатъчно близо до Дунава, та вятърът да донася речната миризма. Номер 29 беше четириетажна постройка с пекарна на приземния етаж.
Микаела говореше по мобилния си телефон, увлечена в разгорещен спор с приятеля си Артуро, така че Елизабета слезе сама.
— Ако не намериш нищо, поне ми донеси малко кексчета — извика Микаела след нея.
Приятната улица зовеше Елизабета. Колко щеше да е хубаво, ако си намереше някоя пейка и прекараше малко време сама. Освен няколкото кратки момента в параклиса на манастира призори беше изкарала целия ден без молитви. Чувстваше се неудовлетворена и се питаше дави вярата ѝ не е подложена на изпитание. И ако е така, дали ще го издържи и да излезе чиста?
Звънчето на вратата извести влизането ѝ в пекарната. Закръглената жена зад тезгяха май се изненада, че вижда в магазина си монахиня, остави другата си клиентка и се завтече да обслужи Елизабета.
— Какво ще обичате, сестро? — попита на немски.
— О, говорите ли италиански или английски? — попита Елизабета на английски.