— Виж, момче е. Казва се Луций Домиций Ахенобарб.
— Това е прекрасно — възкликна Балбил. — Наистина прекрасно. Може ли да го видя?
Тя обърна бебето по корем. То имаше идеална розова опашка, която енергично се извиваше.
— Кръвта ти е силна — каза с възхита Балбил. — Предполагам, че императорът не знае.
— Онзи жалък пелтечещ дъртак дори не знае, че имам опашка! Съвкупленията ни са абсурдна работа — каза Агрипина. — Това е между теб и мен. Ти ме почиташ с титлата домина, но ти, Бабил, моят велик астролог, ти си моят господар.
Балбил се поклони.
— Искам да разбера за това момче — каза тя. — Кажи ми какво ще му се случи.
Балбил внимателно четеше картите. Знаеше наизуст всеки ден от седмицата, почти всеки час. Изправи се и тържествено изрече предсказанието:
— Изгряващият знак на момчето, Стрелец, е в съгласие с Лъва, където е луната му. Тъй като луната представлява теб, домина, вие с момчето ще имате хармонични отношения.
— Ах, добре — измърка Агрипина.
— Планетата, която управлява това момче и която е негов асцендент, е много благоприятна. Тя е Сатурн — Злия.
Тя се усмихна.
— А луната му е разположена в осмия дом, дома на смъртта. Това сочи високо положение, големи приходи, почести. Юпитер е в единайсетия дом, дома на приятелите. Оттам следва най-голям късмет и велика слава, огромна власт. — Той сниши глас. — Има само едно предупреждение.
— Кажи ми — каза Агрипина.
— Той е под прав ъгъл с Марс. Това ще намали късмета му. Как — не зная.
Тя въздъхна.
— Предсказанието е добро. Не мога да си кривя душата. В нашия свят нищо не е съвършено. Но кажи ми, Балбил, синът ми ще бъде ли император?
Балбил затвори очи. Усети как собствената му опашка изтръпва.
— Той ще бъде император — каза. — Ще вземе името Нерон. И ще бъде съвършено зъл. Но трябва да ти кажа едно: ти самата, родната му майка, може да си сред многото, които ще загинат от неговата ръка.
Агрипина дори не трепна.
— Така да бъде.
9.
Елизабета държеше тънката книга и опипваше гладката подвързия. Надушваше мухъла по пожълтелия пергамент. Книгата беше само шейсет и две страници и все пак тя имаше чувството, че в нея има нещо повече от антиквариата ѝ стойност.
Беше помолила да я вземе само временно, но фрау Ланг беше настояла да я задържи.
— Ами ако е скъпа? — попита я Елизабета.
Фрау Ланг сниши глас и кимна към стената, която ги делеше от съпруга ѝ.
— Съмнявам се, че ще можете да си купите и един хляб срещу нея, но ако могат да се изкарат пари, нека останат за църквата. Може да е от полза за безсмъртната ми душа.
Пликът с красиво написаното загадъчно съобщение лежеше на бюрото на Елизабета в Папската комисия за свещена археология.
„Както винаги си ни учил – Б крие ключа“.
Какво беше Б? Ключът за къде?
„11 септември със сигурност е знак...“
Знак? В какво беше замесен Отингер и кой беше пишещият, този К?
Ами странният символ, смътно астрологичен, смътно антропоморфен? Какво представляваше? И защо ѝ беше толкова познат?
Елизабета го бе нарисувала на бялата дъска с черен маркер и току го поглеждаше.
От коридора долетяха женски гласове — дано монахините от института да не идваха да я викат на кафе.
Искаше да си затвори вратата, но щеше да е грубо. Така че остана на стола си с гръб към вратата, за да не среща погледите им. Гласовете заглъхнаха. Тя отвори браузъра на компютър и потърси: Марлоу Фауст Б.
Екранът се изпълни с безброй резултати. Тя започна да скролва през куп статии и не усети, че е минал цял час и че професор Де Стефано чука по вратата ѝ в ожесточено стакато, за да ѝ привлече вниманието.
Предния ден беше заела телефона на Микаела, за да му докладва накратко от летището, но тази сутрин той нямаше търпение да научи още.
— Е? — попита той сприхаво. — Какво значи всичко това?
— Мисля, че знам какво е Б — каза тя.
Де Стефано затвори вратата на кабинета и седна на другия стол.
Тя вече имаше цели страници с бележки.
— Съществуват две версии на „Фауст“, текст А и текст Б. Пиесата се е играела в Лондон през петдесетте години на шестнайсети век, но първата публикувана версия, така нареченият текст А, се е появила чак през 1604 г., единайсет години след смъртта на Марлоу. През 1616 е публикувана втората версия на пиесата, текст Б. — Тя огледа бележките си. — В нея липсват трийсет и шест стиха от текст А, но са добавени 676 нови стиха.
— Защо има две версии? — попита Де Стефано.
— Никой не знае. Някои учени казват, че Марлоу е написал текст А, а други са го преработили в текст Б след смъртта му. Други твърдят, че той е написал и А, и Б. Трети, че и двата варианта са различни продукти на паметта на актьорите, играли години след това.
— А какво означава това за нас? За нашата ситуация?
Елизабета безпомощно вдигна ръце.
— Не знам. Имаме куп факти, които може да са свързани, но не е ясно как. Имаме колумбарий от първи век, съдържащ почти сто скелета — мъже, жени и деца, всички с опашки. Има следи от пожар, може би съвпадащ със смъртта на тези хора. Стените са украсени с кръгъл мотив астрологически символи, изписани в особена последователност. Изправеният символ на Риби със сигурност може да се разглежда като символ с двойно значение. Имаме снимки от аутопсията на един старец, Бруно Отингер, с опашка и татуирани на опашната кост числа. Не е известно какво означават тези числа. Сред вещите на този човек има пиеса от Кристофър Марлоу. Подарена му е от друг човек, К. На бележката пише, че „Б крие ключа“ и че 11 септември е знак. Книгата от 1620 година е така нареченият текст Б. На фронтисписа на книгата се вижда Фауст, който призовава дявола, докато стои в кръг от астрологични символи, подредени по абсолютно същия начин като тези на фреската в колумбария. Това са фактите.
Освен един, помисли си Елизабета, който бе запазила за себе си: мимолетният образ на противния гръб на нападателя ѝ през ужасната нощ, в която бяха убили Марко.
Де Стефано нервно потри ръце.
— Значи не сме в позиция да ги свържем в стройна хипотеза?
Тя вдигна рамене.
— Доколкото познавам периода, астрологията е била изключително важна за римляните. Аристократи и обикновени граждани високо ценели звездните карти. Може би за този конкретен култ или секта звездите и планетите са били от първостепенно значение. Физическата абнормалност на членовете ѝ очевидно ги е отличавала от повечето им съвременници. Знаем, че те са умрели заедно. Не е трудно да си представим, че и приживе са общували по някакъв културен или ритуален начин. Може би са се водели изцяло от астрологични интерпретации. А може да са били секта астролози. Това е чисто предположение.
— И мислиш, че този култ или секта може да е оцелял до днес? — невярващо попита Де Стефано. — Това ли ни казва Отингер?
— Не бих стигнала толкова далеч — каза Елизабета. — Това надминава обикновените предположения. Като начало, трябва да разберем посланието и да дешифрираме значението на татуировките.
Де Стефано от ден да ден изглеждаше все по-изтерзан и болнав и тя започваше да се тревожи за здравето му. Сякаш му беше трудно дори просто да се оттласне от страничните облегалки на стола.
— Е, добрата новина е, че пресата още не е надушила колумбария. Лошата е, че конклавът започва след четири дни и с приближаването му моите началници със сигурност ще се тревожат все повече и повече за опасността от изтичане на информация. Така че, моля те, продължавай да работиш и ме дръж в течение.
Де Стефано излезе, а Елизабета се обърна към екрана на компютъра, но спря. Реши, че трябва да отдели няколко минути за молитва. Миг преди да затвори очи обаче погледът ѝ мина по заглавието на един резултат от търсачката, който се мъдреше най-отгоре на следващата страница, и за свой срам тя несъзнателно натисна линка и отложи молитвите.
Заглавието гласеше: „Обществото на Марлоу събира доклади по случай 450-тата годишнина от рождението на Кристофър Марлоу“.
Имаше мъничка снимка на миловиден мъж с жълтеникавочервена коса, председателя на Обществото на Марлоу. Казваше се Евън Харис и беше професор по английска литература в Кеймбриджкия университет в Англия. Съобщението на уебстраницата на Обществото беше международна покана за академични доклади, които да бъдат публикувани в книга през 2014 г. по случай кръглата годишнина от рождението на Марлоу.
Елизабета прегледа биографията на Харис и научи, че е специалист по Марлоу и че е писал за разликите между текст А и текст Б на „Фауст“.
Не беше трудно да натисне бутончето за контакти и да напише кратък имейл: