— Никой не знае. Някои учени казват, че Марлоу е написал текст А, а други са го преработили в текст Б след смъртта му. Други твърдят, че той е написал и А, и Б. Трети, че и двата варианта са различни продукти на паметта на актьорите, играли години след това.
— А какво означава това за нас? За нашата ситуация?
Елизабета безпомощно вдигна ръце.
— Не знам. Имаме куп факти, които може да са свързани, но не е ясно как. Имаме колумбарий от първи век, съдържащ почти сто скелета — мъже, жени и деца, всички с опашки. Има следи от пожар, може би съвпадащ със смъртта на тези хора. Стените са украсени с кръгъл мотив астрологически символи, изписани в особена последователност. Изправеният символ на Риби със сигурност може да се разглежда като символ с двойно значение. Имаме снимки от аутопсията на един старец, Бруно Отингер, с опашка и татуирани на опашната кост числа. Не е известно какво означават тези числа. Сред вещите на този човек има пиеса от Кристофър Марлоу. Подарена му е от друг човек, К. На бележката пише, че „Б крие ключа“ и че 11 септември е знак. Книгата от 1620 година е така нареченият текст Б. На фронтисписа на книгата се вижда Фауст, който призовава дявола, докато стои в кръг от астрологични символи, подредени по абсолютно същия начин като тези на фреската в колумбария. Това са фактите.
Освен един, помисли си Елизабета, който бе запазила за себе си: мимолетният образ на противния гръб на нападателя ѝ през ужасната нощ, в която бяха убили Марко.
Де Стефано нервно потри ръце.
— Значи не сме в позиция да ги свържем в стройна хипотеза?
Тя вдигна рамене.
— Доколкото познавам периода, астрологията е била изключително важна за римляните. Аристократи и обикновени граждани високо ценели звездните карти. Може би за този конкретен култ или секта звездите и планетите са били от първостепенно значение. Физическата абнормалност на членовете ѝ очевидно ги е отличавала от повечето им съвременници. Знаем, че те са умрели заедно. Не е трудно да си представим, че и приживе са общували по някакъв културен или ритуален начин. Може би са се водели изцяло от астрологични интерпретации. А може да са били секта астролози. Това е чисто предположение.
— И мислиш, че този култ или секта може да е оцелял до днес? — невярващо попита Де Стефано. — Това ли ни казва Отингер?
— Не бих стигнала толкова далеч — каза Елизабета. — Това надминава обикновените предположения. Като начало, трябва да разберем посланието и да дешифрираме значението на татуировките.
Де Стефано от ден да ден изглеждаше все по-изтерзан и болнав и тя започваше да се тревожи за здравето му. Сякаш му беше трудно дори просто да се оттласне от страничните облегалки на стола.
— Е, добрата новина е, че пресата още не е надушила колумбария. Лошата е, че конклавът започва след четири дни и с приближаването му моите началници със сигурност ще се тревожат все повече и повече за опасността от изтичане на информация. Така че, моля те, продължавай да работиш и ме дръж в течение.
Де Стефано излезе, а Елизабета се обърна към екрана на компютъра, но спря. Реши, че трябва да отдели няколко минути за молитва. Миг преди да затвори очи обаче погледът ѝ мина по заглавието на един резултат от търсачката, който се мъдреше най-отгоре на следващата страница, и за свой срам тя несъзнателно натисна линка и отложи молитвите.
Заглавието гласеше: „Обществото на Марлоу събира доклади по случай 450-тата годишнина от рождението на Кристофър Марлоу“.
Имаше мъничка снимка на миловиден мъж с жълтеникавочервена коса, председателя на Обществото на Марлоу. Казваше се Евън Харис и беше професор по английска литература в Кеймбриджкия университет в Англия. Съобщението на уебстраницата на Обществото беше международна покана за академични доклади, които да бъдат публикувани в книга през 2014 г. по случай кръглата годишнина от рождението на Марлоу.
Елизабета прегледа биографията на Харис и научи, че е специалист по Марлоу и че е писал за разликите между текст А и текст Б на „Фауст“.
Не беше трудно да натисне бутончето за контакти и да напише кратък имейл:
Уважаеми професор Харис,
По време на научните ми занимания в Рим наскоро получих като подарък екземпляр на „Фауст" от 1620 г. Прилагам сканирана титулната страница. Имам множество въпроси по проблема на сравнението между текстове А и Б и се питах дали не бихте могли да ми помогнете. Тъй като проблемът е донякъде спешен, прилагам телефонния си номер в Рим.
Поколеба се, преди да се подпише като Елизабета Челестино — не си спомняше кога за последно беше използвала фамилията си другаде освен на официални формуляри. Сестра Елизабета беше достатъчно напоследък, но нямаше да е така за преподавател от Кеймбридж.