— О, я стига! — възкликна Микаела. — Голям и силен мъж като теб да се страхува от това, което бедната ми сестричка представлява за твоята психика?
— Не ми влизаш в положението — оплака се Артуро. — Къде ти отиде съчувствието?
Микаела стана и си взе чантата.
— Идваш с мен или ще спиш сам през следващите трийсет години. Ето ти го съчувствието ми.
Елизабета се беше потопила във „Фауст“. Телефонът иззвъня. Тя би го оставила да си звъни, но не искаше да буди баща ѝ. За нейна изненада търсеха нея.
— Елизабета, професор Де Стефано се обажда. — Гласът му беше тих и напрегнат.
— Професоре!
— Звънях в манастира. Не искаха да ми кажат къде си, но казах на сестра Марилена, че е спешно.
— Какво е станало?
Последва пауза.
— От стреса е. Да не говорим колко зле се чувствам, че те уволних.
— И на мен не ми е лесно.
— Ще ми простиш ли?
Елизабета беше потресена от странния му умоляващ тон.
— Разбира се — каза тя. — В това ме бива.
— Искам да дойдеш в апартамента ми веднага — каза той. — Връщам те на работа. Имам важна нова информация, която трябва да обсъдим. Мисля, че знам какво значи посланието — „Б крие ключа“.
— Сега ли? — попита тя и погледна тъмните прозорци.
— Да, сега — припряно каза Де Стефано. Последва още една пауза. — И донеси книгата.
Даде ѝ адреса и затвори.
Микаела натисна звънеца няколко пъти, после извади резервния си ключ и влезе.
Лампите светеха, но пък никой не беше отговорил на обажданията ѝ. Стаята на Елизабета беше празна, вратата на баща ѝ — затворена.
Тя надникна в стаята на баща си и чу хъркането му в тъмното.
Артуро я потупа по рамото и тя тихичко затвори вратата.
— На масата в трапезарията има бележка от Елизабета — каза той.
Беше на лист от тетрадка, написана с четливия почерк на Елизабета:
Знам, че Дзадзо ми каза да не излизам, но получих спешно обаждане
да се срещна с професор Де Стефано в апартамента му на Виа
Премуда 14. Ще се върна преди 11. Елизабета.
— Ще се обадя на Дзадзо — каза Микаела и бръкна в чантата си за мобилния телефон.
Дзадзо затвори телефона, погледна си часовника и промърмори:
— Невероятно!
— Какво става? — попита Лоренцо. Вървяха един до друг през паркинга за служителите на Ватикана.
— След баща ми сестра ми Елизабета е най-умният представител на семейство Челестино, но понякога е такава глупачка... Трябва да се отбия на Виа Премуда. Ще стигна за пет минути. Ще се върна след петнайсет и ще приключим за тази вечер.
Шофьорът на таксито се забави заради някакви ремонти на пътя и въпреки че возеше монахиня, не спираше да ругае.
Остави Елизабета пред хубав блок, облицован с розов варовик. Де Стефано живееше на първия етаж. Някой бързо ѝ отвори с копчето и тя се качи по няколкото стъпала до апартамента му. Почука с малкото медно чукало и зачака.
Вратата се отвори прекалено бързо, за да е учтиво.
На прага стоеше мъж, но не беше Де Стефано.
Тя веднага позна безизразната му физиономия. Беше мъжът от телефонната кабина, нападателят ѝ от миналото и — мигом осъзна Елизабета — мъжът, който беше проникнал в манастира. Държеше пистолет.
Елизабета успя само да ахне ужасено, преди той да я сграбчи за расото и да я дръпне вътре.
Дзадзо натисна звънеца на апартамента на Де Стефано и понеже никой не отговори, натисна звънците на всички апартаменти наведнъж, докато някой не го пусна да влезе.
В коридора за частица от секундата зърна как някой с черна дреха изчезна в една от вратите. После вратата се затръшна.
Дзадзо извади пистолета от кобура, вдигна предпазителя и се опита да успокои треперещите си ръце.
Елизабета беше на колене, запокитена на земята от силната ръка на мъжа. Книгата бе изпаднала от чантата ѝ и лежеше на плочките.
От мястото си виждаше дневната. Де Стефано лежеше на пода, от едното му око се стичаше кръв.
Тя вдигна очи. Мъжът бе насочил пистолет към главата ѝ.
Случи се твърде бързо — нямаше дори време да си помисли за името Господне.
Чу се трясък.
Обувката на Дзадзо разби ключалката, сцепи дървото и вратата се отметна.
Изстрелите бяха толкова оглушителни, че Елизабета сигурно нямаше да чува добре цяла седмица. Дзадзо стреля осем пъти за пет секунди. Годините обучение му послужиха автоматично: цели се в центъра, стреляй до празно, извади празния пълнител и зареди резервния.