— Господи! — възкликна Лоренцо. — Ако инспектор Лорети разбере, че водиш свое разследване по случай на полицията насред конклав... знаеш какво ще стане.
— Ами не му казвай тогава — каза Дзадзо. — С три захарчета.
Крек спусна завесите на офиса си, за да предпази очите си от следобедното слънце. Седна пак и провери календара си. Имаше още три насрочени срещи. После вечеря в хотел в центъра на града с един швед, който нямаше търпение да разтовари строителната си компания. Прииска му се да разхлаби вратовръзката си. Искаше питие. Искаше жена. Но и трите трябваше да почакат. Обади се на секретарката си.
— Доведи Мулей.
Едрият мъж влезе тежко, попипваше яката си.
— Алдо ни провали напълно — каза Крек. — Монахинята е още жива и полицията взе тялото. Няма по-лошо от това.
— Трябва да използваме Хакел. Така и така е в Рим.
— Хакел има по-важна работа. Не искам да се разсейва. Не, изпрати хора оттук. Изпрати ги веднага. Довършете това.
15.
Рим, 64 г.
Беше май, най-прекрасният месец, когато тревата по поляните е нежна и пролетните цветя цъфтят в ярки цветове. Дневната светлина вече избледняваше и подухваше лек ветрец. Тълпата гуляйджии прииждаше и се блъскаше на брега на езерото. Предстоеше дълга нощ, за която щеше да се говори поколения наред, нощ на зрелища и опасност.
Беше дело на Тигелин. Гай Офоний Тигелин беше извънмерно богат, превзет и могъщ. Официално беше префект на императорските телохранители, но на практика беше главният посредник и доставчик на императора и тази вечер беше организирал тържеството на века. Бяха заобиколени от горите на Марсово поле във великолепната вила, построена преди години от Агрипа, зетя на Август. Средоточието на имението беше грамадното изкуствено езеро, Стагнум Агрипе, захранвано от сложен акведукт, Аква Вирго, и източващо се по един дълъг канал в Тибър.
Покрай брега на двестаметровото езеро гостите се забавляваха с дива страст. Имаше таверни и бордеи, и зали за хранене, построени само за този ден. Навсякъде гъмжеше от екзотични птици и диви зверове, докарани от затънтени кътчета на империята — някои се разхождаха свободно, други, като тигрите и гепардите, бяха вързани с вериги, достатъчно дълги, че да успяват да докопат с нокти и зъби невнимателните пияници. Когато това се случеше, се надигаха радостни викове и стотици зяпачи се събираха да гледат как злочестият мъж или жена бива разкъсан на парченца.
Настъпващият мрак и леещото се вино отприщваха същински разгул. Един бордей беше пълен само с благороднички. В друг безсрамно палуваха професионални проститутки и се търкаляха по тревата. Имаше разпътни жени от всякакъв вид — благороднички и робини, матрони и девици — и всички бяха длъжни да задоволяват всякакви желания. Робите се съвкупяваха с господарките си пред очите на съпрузите им, гладиатори обладаваха дъщери пред погледа на бащите им. Всичко беше позволено, нищо не беше забранено. Докато се спускаше нощта, околните горички и сгради блеснаха от светлини и отекваха от викове и стонове. Хората се блъскаха и тикаха, караха се и вадеха ножове. А нощта едва започваше.
В главния павилион няколко десетки отбрани гости бяха полегнали на пейки и легла. Имаше сенатори, придворни, дипломати, богати търговци. Тигелин седеше срещу тях, езерото се плискаше само на метър от сандалите му. Тази вечер той беше захвърлил тежката си униформа на командир на преторианците и я беше заменил с тога, но се беше изкушил да стигне по-далеч, както бяха направили някои от знатните гости, и сега бе само по препасана с колан туника. Беше висок и строг, със сериозно изражение, заради което изглеждаше вечно намусен. От лявата му страна, мълчалив както винаги, седеше смуглият астролог Балбил. Прехвърлил седемдесетте, той все още беше силен и здрав, надменен и неприветлив. От дясната му страна седеше друг от императорските сивокоси подлизурковци, либертинът Ацинет. Избран от майката на императора Агрипина за възпитател на Нерон до пълнолетието му и след това, той се беше заел с несполучливия план на императора да я удави, като потопи лодката ѝ. В крайна сметка на Нерон му се беше наложило да прати доста по-откровени убийци да довършат работата. Когато се изправила пред размахващите мечове мъже в покоите си, Агрипина извикала: „Посечете утробата ми“, задето родила син, който бил отвратителен дори според нейните собствени жалки стандарти.
Зад Нерон, отегчена и пияна, съпругата на императора Попея тъкмо подаваше чашата си на една от прислужниците си да ѝ долее. Въпреки че очите ѝ бяха подути и уморени и имаше обрив, който гръцкият ѝ лекар не беше успял да излекува, тя все още притежаваше хубостта, с която беше спечелила благоволението на императора.