— Светият отец — тихо каза Аспромонте.
Диас каза сериозно:
— Мнозина очакват от нас да направим каквото трябва, тоест да сме подготвени.
— За конклав ли? — направо попита Джаконе.
Диас кимна.
— Логистиката не е проста работа. Не може просто да щракнеш с пръсти и да събереш всички кардинал-електори.
— Не мислиш ли, че трябва да внимаваме? — попита Аспромонте, докато дъвчеше последната хапка говеждо. — Папата е жив и по Божията воля ще живее още. А ние трябва да внимаваме личните ни стремежи да не проличат.
Диас допи чашата си и остави Аспромонте да му налее пак. Погледна през рамо, за да се увери, че са сами.
— Ние сме приятели. Работим рамо до рамо почти три десетилетия. Изповядвали сме се един на друг. Ако ние не можем да говорим откровено, кой може? Всички знаем, че има голяма вероятност следващият папа да седи на тази маса. И по мое мнение аз съм твърде стар. И не съм достатъчно италианец!
Аспромонте и Джаконе сведоха очи към чиниите си.
— Някой трябва да го каже — не се отказваше Диас.
— Според някои е време за африканец или южноамериканец. Има достойни мъже, които трябва да се вземат предвид — каза Джаконе.
Аспромонте вдигна рамене.
— Казаха ми, че за десерт има чудесен сладолед с праскова.
Папата беше сам в личния си параклис. Отец Диеп го беше докарал и го беше сложил пред обичайния му обкован с бронз стол за медитация. Таванът грееше с осветените изотзад стъклописи, съвременни по стил, натежали от ярки цветове. Подът беше от бял италиански мрамор с черни жилки, също модернистичен десен, но смекчен от красивия стар кафяв килим в средата. Олтарът беше прост и елегантен: бяла покрита с дантела маса със свещи и Библия. Зад масата имаше златно разпятие, което сякаш се носеше в нишата от червен мрамор, която стигаше от пода до тавана.
Бедрото на понтифекса го заболя и болката се усили. Беше започнал да се моли и не искаше още да се връща в болничното легло. Помпата за инжектиране на морфин беше закачена на стойка на инвалидната количка, но той особено мразеше да се упоява в присъствието на това красиво изображение на Страстите Христови.
Пребори се с болката и продължи молитвите, които се лееха безмълвно, за да ги чуе само Бог.
Изведнъж почувства различна болка.
Тя го стисна за гърлото и горната част на гърдите.
Папата погледна надолу с ирационалната мисъл, че някой се е промъкнал и го натиска.
Натискът го накара да се намръщи и да затвори очи.
Но той искаше да ги задържи отворени и се помъчи да го направи.
Сякаш огнена стрела прониза гърдите му и прогори плътта.
Не можеше да извика, не можеше да си поеме дъх.
Мъчеше се да не откъсва поглед от лицето на златния Христос.
„Господи! Помогни ми в моя час на нужда“.
Монсиньор Албано влезе в трапезарията на кардинал Аспромонте, без да почука.
От пребледнялото му лице Аспромонте разбра, че нещо не е наред.
— Папата! Получи удар в параклиса!
Тримата кардинали забързаха по стълбите и през официалните зали към параклиса. Отци Диеп и Бустаманте бяха преместили папата от инвалидната количка на килима и Дзарили бе коленичил над единствения си пациент.
— Сърцето — каза Дзарили. — Няма пулс. Боя се, че...
Кардинал Диас го прекъсна:
— Не. Не е мъртъв! Има време за последно помазване!
Дзарили понечи да протестира, но Джаконе го прекъсна: даде на отец Бустаманте и отец Диеп резки заповеди и те забързано излязоха от параклиса.
Аспромонте прошепна на Диас:
— При тези обстоятелства можеш да пропуснеш молитвите, дори Мизереатур, и да продължиш с причастието.
— Да — каза Диас. — Да.
Джаконе и Аспромонте помогнаха на кардинал Диас да коленичи.
Секретарите на папата дотичаха с поднос с нафора и червена кожена чанта. Диас взе от нафората и каза с ясен глас:
— Това е Агнецът Божи, който отнема греховете на света. Блажени са тези, които са поканени на Неговата вечеря.
Папата не можеше да отговори, но Аспромонте прошепна това, което би казал той:
— Господи, не съм достоен да Те приема, но кажи само дума и аз ще съм изцелен.
— Тялото Христово — запя Диас.
— Амин — прошепна Аспромонте.
Диас отчупи трошица от нафората и я сложи в пяната в устата на папата.
— Нека Иисус те пази и те води към вечен живот.
Дзарили стоеше до тях и гледаше тъжно. После каза:
— Свърши се. Папата почина.
— Грешите, докторе — каза старият кардинал с леден глас. — Не е мъртъв, докато кардинал-шамбеланът не каже, че е мъртъв. Кардинал Аспромонте, моля, продължете.