Алфред Бестър
Ще почакате ли?
Хората продължават да пишат старомодни истории за сделки с Дявола. Вие знаете… сяра, заклинания и пентаграми, трикове, уловки и измами. Те не знаят за какво говорят. Магьосничеството на двадесети век е изкусно и модерно като музикалните кутии, автоматичните асансьори, телевизорите и всички останали съвременни постижения, които ви правят безпомощни и ви вбесяват.
Преди година ме уволниха от работа за трети път в рамките на десет месеца. Бях съкрушен до смърт. Реших да продам душата си на Дявола, но проблемът беше как да го намеря. Отидох в библиотеката и изчетох всичко по демонология и дявология. Но това бяха само приказки. Ако можех да си позволя скъпите съставки, които хората твърдяха, че биха задействали Дявола, изобщо нямаше да е нужно да си имам работа с него.
Бях затруднен, така че направих очевидното нещо — обадих се в „Бюро Знаменитости“. Отговори ми млад внимателен мъж.
— Можете ли да ми кажете, къде е Дявола? — попитах аз.
— Абонат ли сте на „Бюро Знаменитости“?
— Не.
— Тогава не мога да ви дам никаква информация.
— Мога да платя малка такса за един пункт.
— Ограничена услуга ли желаете?
— Да.
— Коя е знаменитостта, моля?
— Дяволът.
— Кой?
— Дяволът… Сатана, Луцифер… Дяволът.
— Момент, моля. — Гласът се върна след пет минути крайно отегчен. — Съжалявам. Дяволът повече не е знаменитост.
И затвори. Направих нещо практично. Прегледах телефонния указател. На страница, украсена с реклама за ресторанта Сарди, намерих Сатана, Шейтън, Карнейдж & Беъл, 447 Медисън Авеню, Джъдсън 3–1900. Телефонирах. Обади се млад женски глас.
— СШК&Б. Добро утро.
— Моля, може ли да ме свържете с господин Сатана?
— Линията е заета. Ще почакате ли?
Почаках и загубих десетцентовата монета.
Поспорих с оператора и загубих още една монета, но получих обещание за възстановяване на сумата в пощенски марки. Позвъних отново.
— СШК&Б. Добро утро.
— Може ли да ме свържете с господин Сатана? И моля ви, не ме оставяйте да вися на телефона. Обаждам се от…
Номераторът ме прекъсна и зазвъня. Зачаках. Монетният автомат зацъка предупреждаващо. Накрая линията се откри.
— Кабинетът на госпожица Хоган.
— Моля, може ли да ме свържете с господин Сатана?
— Кой се обажда?
— Той не ме познава. Търся го по лична работа.
— Съжалявам, но господин Сатана не е вече при нас.
— Бихте ли ми казали къде мога да го намеря?
Последва приглушена дискусия и после госпожица Хоган каза:
— Г-н Сатана работи сега за Бейолцебуб, Белиъл, Дявол & Оргия.
Потърсих фирмата в телефонния указател. 383 Медисън Авеню, Плаца 6–1900. Набрах номера. Обади се напевен металически глас:
— Номерът, който набирате, не работи. Проверете във вашия указател и наберете верния номер. Това съобщение е на запис.
Проверих в указателя. Той гласеше, Плаца 6–1900. Обадих се пак и отново получих същото записано съобщение.
Накрая се добрах до оператор-човек, който ми даде новия номер на Бейолцебуб, Белиъл, Дявол & Оргия. Позвъних им. Обади се млад женски глас:
— Б.Б.Д.О. Добро утро.
— Моля, може ли да ме свържете с господин Сатана?
— Кой?
— Господин Сатана.
— Съжалявам. При нас няма такава личност.
— Тогава дайте ми Бейолцебуб или Дявола.
— Един момент, моля.
Зачаках. Всяка половин минута тя отваряше моята линия достатъчно дълго, за да каже: — Продължавам да звъня на Дяв… — и прекъсваше преди да имам възможност да отговоря. Накрая млад женски глас каза:
— Кабинетът на господин Дявол.
— Мога ли да говоря с него?
— Кой го търси?
Дадох името си.
— Той е на друга линия. Ще почакате ли?
Зачаках. След двадесет минути отново се обади млад женски глас:
— Току-що отиде на извънредно заседание. Може ли да ви се обади той?
— Не. Ще опитам пак.
Накрая, девет дни по-късно, успях да го хвана.
— Да, сър? Какво мога да направя за вас?
— Искам да си продам душата.
— Имате ли нещо на хартия?
— Какво имате предвид с „нещо на хартия“?
— Собствеността, мое момче. Продаваното. Не можете да очаквате, че Б.Б.Д.О. ще купи котка в чувал. Донесете вашето представяне. Секретарката ми ще ви даде час.
Подготвих едно представяне на моята душа и после се обадих на секретарката.
— Съжалявам. На почивка е. Обадете се след две седмици.
Пет седмици по-късно тя ми даде час. Отидох и чаках два часа в приемната на Б.Б.Д.О. Накрая бях въведен в ъглов кабинет, украсен с тексаски факли с неоново осветление. Дяволът се беше изтегнал в своето кресло и диктуваше на една Желязна лейди. Бе висок мъж с неискрения глас на началник пласмент от типа, който говори на висок глас в асансьора. Стисна ми искрено ръката и веднага прегледа моето представяне.