— Тогава какво правиш тук? — попита ме Саша. Дългата й кестенява ко са бе отново
втъкната зад ушите, а очите й — толкова тъмни, че на практика черни — пронизваха моите.
Повд игнах умно вежд и и направих леко превзет жест по по сока на Нейтън.
— Да, пред полагам, че е неизбежно — усмихна се Саша. — Всички завършваме тук по
ед но или д руго време.
— Минимум д ва пъти сед мично — уточних. — Аз работя на д олния етаж, в спортния
магазин.
Тя кимна и попита:
— Не съм ход ила там цяла вечно ст. Как изглежд а?
Всъщно ст изглежд а много д обре. Момчетата са много гот и но сят на шега. Помагаме си
ед ин на д руг с клиентите — правим всичко възможно д а си ги прехвърляме, ако някой е
изо станал с нормата. Например влезе ли момиче, вед нага се лепи на мен. Сериозно ви говоря!
Приличам д о ста на баща си, което очевид но е д обре. Сега ко сата му е прошарена, но някога
беше катраненочерна, като моята. Освен това имам неговите зелени очи и д о ста д руги неща
— например смешните му, суперщръкнали лакти и алергията му към котки.
Та разказах някои от тези неща на Саша — за работата си, д е, а по сле тримата се
прехвърлихме на темата за работата на Нейтън, която включва под рязване на зеленчуци и
пришпорване на сервитьори. Според Нейтън новият им сервитьор — някакъв французин на
име Ксавие, бил много над ут — д ържал се така, сякаш е над кухненския персонал, и
прекарвал много повече време в почивки, отколкото в сервиране. Но начинът, по който
Нейтън се оплакваше от него, го описваше по-скоро като смешен, отколкото като д разнещ. За
разлика от майка ми.
— Ами ти? — обърнах се по сле към Саша. — Ти работиш ли?
Саша се заглед а с над ежд а в лучените ми кръгчета.
— Имаш ли нещо против д а си взема? — Нямах, разбира се. Та тя си взе и по сле отговори
на въпро са ми: — Не точно. От време на време глед ам хлапетата на някои от съсед ите, но
род ителите ми за нищо на света не биха ми разрешили д а се хвана на истинска работа, д окато
уча. Иначе през лятото д авам уроци по плуване.
— Готино! — кимнах въод ушевено. — Отд авна ли го правиш?
— Откакто се помня. Баща ми ме научи. — Поклати глава и възд ъхна. — И сега нямам
търпение сезонът д а започне! Защото глед ането на д еца е ад ска д о сад а! Има ед но семейство
— д ве момиченца и по-голямо братче. Момиченцата са слад ки, обаче момчето… — Захапа
след ващото лучено кръгче. — Свръхактивен е и изобщо не трябва д а хапва захар. Та ед на
вечер слизам аз д олу, след като сложих малките д а спят, и го заварих в мазето с почти празна
кутия шоколад ови бонбони д а си играе, пред ставете си, с триона на баща си! — Двамата с
Нейтън се споглед ахме и се разсмяхме. — Да, смешно, ама не беше на вашите глави, нали! —
сряза ни тя. — Друг път, когато слязох, той беше измъкнал стълбата от гаража и се беше
покатерил на покрива!
— На покрива значи — кимна Нейтън. — Бива си го този д ивак!
— И още как! — възкликна Саша. — Иначе не мисля, че би направил кой знае какво.
Про сто род ителите му го д ържат прекалено строго и той се чуд и какво д а измисли.
— Точно като онези род ители, които не позволяват на д ецата си д а се хванат на почасова
работа — позволих си д а направя сравнение аз. Вед нага след това обаче се запитах д али Саша
няма д а ме разбере погрешно и д а си помисли, че съм искал д а я обид я, което не беше вярно.
— Именно! — обаче каза тя и устните й се разтегнаха в усмивка, което за мен беше
сигнал д а прод ължа.
— И какво става с такива хора — о свен че се катерят по покривите, д е? — ухилих й се в
отговор аз, като се запитах д али не съм грешал за нея. Може би не е била стопроцентово
сериозна през цялото време. Може би не е от онези хора, д ето смятат, че щом сме от ед на
гимназия, непременно трябва д а разговарят с мен. Понякога буквално ми писва от под обни
неща, ако ме разбирате. Не е необход имо д а разговаряте с мен само защото учим в ед но
д аскало, както и д а ме избягвате, ако не е така. Но аз си знам, че в случая по стъпвам като
голям лицемер, защото и аз го правя същото, точно като всички о станали.
— Нямам пред става — отговори Саша и си сложи физиономията с концентрацията. —
Вероятно влизат в списъка на отличниците, получават стипенд ия за д обър университет и
накрая завършват с д окторска титла. Нещо такова.