вид ите ли пак?
— Изключено! — Нейтън спира д а рисува и вд ига очи към мен. — Не е мой тип.
Ето че пак нагазихме в онази територия. Знам, че все още стъпвам твърд е непохватно, но
все пак д ържа д а му покажа, че се опитвам д а го разбера. Съвсем сериозно!
— Не се яд о свай, скоро ще се появи д руг! — изричам шепнешком. — Лошото е само, че
живеем в такова тъпо малко град че!
— Може би — поглежд а ме под озрително той.
— Повярвай ми, така е!
— Знаеш ли — оживява се внезапно той, — ако не те познавах, бих си помислил, че се
опитваш д а ми кажеш нещо.
— Я млъквай! — затварям му устата. — Отлично знаеш какво искам д а ти кажа! Не бъд и
такъв зад ник!
— О, благод аря за високата оценка! — ухилва се той и поклаща глава. — Но все още си
толкова зад ръстен, Севърсън! Направо не знам какво ще правиш в университета, когато
гейовете от големия град забележат колко си готин?!
Отговарям му в същия стил и той избухва в гръмогласен смях. Аз също се разсмивам.
Смея се толкова много, че започва д а ме боли, и по сле се превивам на д ве. Го спожица Наваро
хвърля поглед в нашата по сока и аз се опитвам д а се стегна, но по лицето ми прод ължава д а
играе ид иотска усмивка.
Де д а можеше д а прекарам целия д ен в кабинета по изобразително изкуство! Но на
звънеца не му пука. След като иззвънява, д вамата с Нейтън се изнизваме в корид ора, който е
пълен с кънкьори, позьори, нахакани, смотани и мозъци. Всеки д ържи д а бъд е някой и всеки
д ържи д а принад лежи към някоя групичка. Но понякога про сто не ми е д о тях. Понякога
всичко ми се струва чужд о и фалшиво. Пълна загуба на време и човешки материал.
Днес разликата е в това, че се рад вам д а бъд а някъд е, и поглежд ам към Нейтън —
бившия кънкьор и настоящ всичко о станало, и казвам:
— Искаш ли в събота д а глед аме заед но мача?
„Листата“ ще играят срещу „Бо стънските мечоци“, а той все още глед а хокейни мачове.
Човек може д а стане бивш хокеен играч, но не вижд ам как може д а стане бивш запалянко по
хокея.
— Да не би д а си поканил и Кийлър? — пита той, като се заковава на място.
Както вече ви казах, Нейтън винаги знае всичко.
— Точно като ед но време! — възкликвам. Знам си, че това няма д а промени нищо межд у
нас тримата, но на мен ми е нужно — поне за няколко часа.
— Звучи чуд есно, но нали знаеш, че още ми е забранено д а излизам? — пита Нейтън, като
повд ига вежд и. — Защо вместо това не вземете д а д ойд ете у нас, а? Ще бъд е гот, нали?
Възможно е. Бих могъл д ори д а чакам срещата с нетърпение, ако не беше с ед ин д ен по-
близо д о понед елник. А на света няма такъв човек, който д а ми помогне д а отменя
понед елника.
В събота сутринта мама ме откарва д о спортния магазин в мола. Изпитът ми за
шофьорска книжка е само след д евет д ена, но д нес нямам сили д а карам. Спах цели сед ем
часа, което си е истинско по стижение за по след ните няколко д ена, но спокойно бих могъл д а
изкарам в леглото още сед ем. Всъщно ст най-д обре би ми д ошла ед на кома, но вместо нея си
имам майка ми, която сед и зад волана и ми говори, че ще разполагаме с много повече пари,
ако успее д а започне новата работа. И толкова е живнала покрай тази история, че стигаме д о
мола за нула време. Започвам д а се притеснявам, че д о понед елник като нищо ще вземе
спонтанно д а се самозапали, ако не се поуспокои.
Когато влизам в магазина, заварвам менид жъра Брайън д а фучи. Цял рафт със стока,
намалена с петд есет процента, се оказва безславно завряна на д ъното на магазина — иначе
няма никакви д руги след и от след колед ната луд о ст. Грейсън кръжи около мен цяла сутрин, за
д а ми описва в най-големи д етайли почивката си. Лично на мен ми е труд но д а повярвам, че
човек, който се хвали толкова, успява д а забие нещо повече от д ва пъти год ишно, но се
спирам навреме, пред и д а му кажа, че е торба с лайна.
Някъд е след д ва след обед Грейсън пак се плъзва д о мен и ми по сочва — толкова
д искретно, колкото е възможно за човек като него — към момиче, което току-що прекрачва
прага на магазина.
— Високите са най-страстни! — отсича компетентно. Прехапва устни и про стенва
театрално.
Обръщам се и се оглежд ам. Под обно изказване не е необичайно за Грейсън, но понякога
се оказва прав. Оказва се, че точно това е ед ин от случаите, когато познава. Към нас се но си
братовчед ката на Кийлър, Джилиан, обута с о семсантиметрови токчета и черни панталони с