Обръща се и аз я глед ам как се отд алечава, с всичките й сто и д еветд есет сантиметра
плюс обувките, и русите къд рици, разпилени по гърба й. Странно, но вече не ми напомня за
Кейт Хъд сън. Истината е, че отблизо поглед нати, ед инственото общо межд у тях е русата
ко са. Джилиан опред елено е от онзи тип момичета, по които всички момчета си пад ат,
въпреки че със сигурно ст не го съзнава и не си прид ава важно сти. Но засега всичко межд у нас
е наред и ми се ще д а о стане така.
Връщам се в спортния магазин и Грейсън ме спипва край закачалките с новите панталони.
— Твоето момиче ли е това? — пита, целият сияещ от од обрение.
— Не. Про сто приятелка.
— Жалко! — поклаща тъжно глава. — Какво прахо сване на материал!
Зависи как ще го поглед неш. Само че не д ължа никакво обяснение на Грейсън.
Нейтън ид ва д а ме вземе в края на смяната ми. Кийлър вече е в колата и когато и аз
влизам, усещам такова рязко връщане във времето, че чак потрепервам. По пътя към д ома на
Нейтън се отбиваме в „Тако Бел“ и си купуваме бурито с, нахо с и кезад илас — о сновни
хранителни д обавки за глед ане на мач. Ед инственото, което липсва, е студ ената бира и
колкото повече говорим за това, толкова повече ожад няваме. Докато стигнем д о къщата на
Нейтън, вече звучим като в реклама за бира и бащата на Нейтън д ори се усмихва, когато
тримата връхлитаме мъжки в стаята.
— Невероятно! — прошепва Нейтън, когато се паркираме на д ивана. — От Нова год ина
насам не сме си разменили и три д уми, но д ай му само и намек за тесто стерон, и бинго! Вече е
същински Го спод ин Прекрасен!
— Той ще глед а ли мача с нас? — пита Кийлър.
— Без никакво съмнение! — отговаря акад емично Нейтън. — Да не мислите, че мога д а
го спра?! Това сигурно е ед инствената причина, порад и която ми разреши д а ви поканя!
И наистина, малко пред и началото на мача бащата на Нейтън се материализира при нас.
Изглежд а много по-спокоен, отколкото съм го вижд ал от д о ста време насам — прилича на
човек, който вече д ържи всичко под контрол. На какво ли не е спо собна познатата територия!
Знам го от личен опит! И изпитвам такова щастие, че отново си сед им тримата — Нейтън,
Кийлър и аз, — че изобщо не ми пречи присъствието на бащата на нашия д омакин.
А и мачът опред елено си го бива. „Листата“ се лишават от четирима играчи, които
получават травми, но се бият мъжки. Киарамонте започва с бавен старт и д отолкова се
вбесява от безличното си изпълнение, че троши стика си в стената. Това му печели
наказателен картон за неспортсменско повед ение, обаче д обре насоченият гняв е в състояние
д а сътвори чуд еса и щом се връща отново на лед а, се стяга и отбелязва д ва по след ователни
гола. Шейн Ванд ербреген също успява д а вкара шайбата в мрежата на „Бо стънските мечоци“.
И извед нъж нашите се оказват непреод олима сила. Стрелкат се като светкавици по лед а.
Невероятно е за глед ане! И когато вратарят на „Листата“, Мълкейхи, накрая пуска по
невнимание ед на шайба във вратата през третото полувреме, съотборниците му автоматично
отвръщат с гол.
Накрая заковават „Мечоците“ с пет на д ва и аз се наслажд авам на побед ата, а Кийлър и
Нейтън се наслажд ават заед но с мен. Пред и време тримата сме преживявали толкова много
моменти като този — като че ли беше вчера. Най-странното обаче е, че бащата на Нейтън
очевид но е ед инственият в стаята, който разбира точно какво чувствам. Що се отнася д о
Кийлър и Нейтън, те отд авна са отново приятели.
Да, нещата отново са такива, каквито трябва д а бъд ат. И това са моите най-д обри
приятели, независимо какво си мислят тайничко ед ин за д руг. Двамата заед но обаче са в
състояние д а ме накарат д а спра д а мисля за всичко о станало. Поне за по-голямата част от
вечерта.
Двайсет и две
Нед елята минава муд но и болезнено. Пиша си д омашните и мисля за понед елник. Отсега
нататък Саша ще бъд е в училище всеки божи д ен, за д а ми напомня за станалото. Като
някаква гад на шега. Виж какво изгуби! Виж какво направи! А сега върви в час по английски и
слушай господин Дийбъл как се подиграва на всички, които нямат академично разбиране за
„Старецът и морето“!
Мама, агонизираща за пред стоящото си второ интервю в понед елник, е почти толкова
напрегната, колкото съм и аз. А сестра ми коментира, че и д вамата се д ържим толкова