откачено, че тя като нищо можела д а се превърне в тийнейд жърка беглец. Според мен ще
стигне не по-д алече от къщата на Диего, но това е д руга история и си е изцяло нейна работа
(както тя не пропуска д а ми изтъква час по час).
До вечерта съм вече толкова неад екватен, че ми се налага д а изчета края на „Старецът и
морето“ д ва пъти, защото нищо не ми влиза в главата. Някъд е след д ва през нощта заспивам
със слушалки на ушите и се събужд ам в шест часа и три минути сутринта. Рано е, обаче аз съм
напълно буд ен, така че започвам д а се приготвям за д аскало. Сякаш нищо не се е случило и
всичко трябва д а бъд е перфектно. Изтривам петната от сол по обувките си и прекарвам
д вайсет минути под д уша. Мама също е станала рано и д вамата колективно закусваме с
препечени филийки и портокалов сок. Интервюто й е чак в д есет и половина, затова тя
пред лага на мен и сестра ми д а ни откара д о училище.
Снегът се сипе на парцали и пътищата са толкова хлъзгави, че всички закъсняват за там,
закъд ето са тръгнали. Заставам пред шкафчето си и вътре в мен нещо потреперва, като че ли
знае какво пред стои д а се случи. Решавам д а изчакам, д а се приспо собя, но не забелязвам
някакви положителни резултати.
Хлапетата се възползват от времето и се мотаят край вход а на училището, а аз се качвам
на горния етаж и минавам случайно покрай шкафчето на Саша. Нея я няма, а аз не знам какво
има първия час. Връщам се при моето шкафче и грабвам учебника си по физика. Под готвен
съм за всичко и оглежд ам всеки, с когото се разминавам по пътя към кабинета. Не мога
повече, но и мога. Избор — никакъв. Стоя си като пълен ид иот, примигвам като мишка в
трици и чакам.
Така минава цялата сутрин, а обед ната почивка на Саша сигурно е по д руго време,
защото не вижд ам в стола нито нея, нито Линд зи, нито Ясмин. Или може би ме избягва, макар
д а се разбрахме д а не го правим. Няма начин д а узная, обаче сега гърлото ми отново се стяга,
сякаш точно това е отговорът, и аз ед ва не се чупя от д аскало, обаче Кийлър точно навреме
ме включва в някакъв разговор и ме д ържи под око, д окато не бие звънецът.
След ва часът по изобразително изкуство и част от мен се отпуска — въпреки всичко.
Рад иото, го спожица Наваро и Нейтън — точно това е атмо сферата, от която се нужд ая сега.
И по сле се но ся из корид ора, опитвайки се д а зад ържа това състояние, и точно тогава зървам
Саша. Линд зи и Ясмин са застанали от д вете й страни, като че ли опитващи се д а я направят
невид има, и аз се заковавам на място и я зяпам. Тя все още не ме е вид яла. Наклонила е глава, а
Ясмин й шепне нещо. Внезапно главата й се вд ига и очите й се приковават право в моите.
Ко съмчетата на тила ми се изправят. В стомаха ми нещо се преобръща. Ужасен съм от това
момиче с миниатюрните ръчички и всички онези чувства, които избликват на повърхно стта
— в над превара д а проверят кое от тях е най-силното.
Саша отново накланя глава и казва нещо, което не чувам. Ясмин и Линд зи минават
наперено покрай мен, а Саша се спира точно пред мен.
— Зд расти! — изрича тържествено. — Как си?
— Добре — лъжа, поклащам глава и така се изд авам. — И аз не знам. — Пет момчета със
сноуборд ове минават покрай нас и Саша ме сграбчва за ръкава и ме прид ърпва към
шкафчетата.
— Ами ти? — питам аз. — Изглежд аш д обре.
Всъщно ст аз съм прекалено объркан, за д а имам ясна пред става за каквото и д а било, но
вед нага, щом го изричам, я оглежд ам по-внимателно и установявам, че е вярно. Ко сата й
блести, сложила си е спирала и ухае на ванилия. Човек никога не би пред положил, че е
преживяла нещо под обно.
— Добре съм. — Говори толкова тихо, че се налага д а привед а глава, за д а я чуя. —
Много по-д обре, отколкото по след ния път, когато се вид яхме. Про сто ми е странно д а съм
отново на училище.
— Да, знам. — И на мен ми е странно тя д а стои д о мен и д а изглежд а както някога.
Нямам никаква пред става как ще се справим по-нататък със споразумението, но сега я
поглежд ам в очите и казвам: — Рад вам се, че се върна. — Облягам се на шкафчетата и не
позволявам на болката зад очите ми д а излезе на повърхно стта. — Мислех си, че ме избягваш.
— Знаеш, че никога няма д а го направя — казва тя.
— Е, вече стана вед нъж — напомням й.
— Но тогава и д вамата се избягвахме. — Прочиства гърлото си, примигва и казва: — Е,