Точно така беше и с нас тримата, или поне д о тази год ина, когато Нейтън внезапно ни
изненад а, като заяви, че спира д а тренира. Каза, че хокеят вече не му харесвал така, както
някога.
А Кийлър, капитан на „Кортланд ските пуми“, като че ли го прие лично. Ако трябва д а
бъд ем честни, аз също го приех лично, но пък реших, че Нейтън очевид но си е наумил д руго.
Защото д отогава вече бях забелязал някои неща за него. Не че е спод елял с мен или д руги
под обни, про сто съм го забелязвал д а глед а о собено д руги момчета. До сега винаги е било
като проблясване на светкавица от очите му, но се е случвало д о статъчно често, за д а съм
наясно, че не може д а не значи нещо. Под озирам, че Кийлър също го е излавял в под обно
състояние. Но иначе тримата пак си излизахме и пак прод ължавахме д а мълчим по въпро са,
защото понякога е като че ли по-лесно д а мълчиш.
Ед инственото д руго нещо, което си спомням от онзи д ен, бе тръгването на Саша. Баща й
се обад и и й съобщи, че вече е на паркинга.
— Е, значи ще се вид им в училище — каза тя, изправи се и ни изглед а по след ователно.
— До скоро! — махнах небрежно аз, като положих неистови усилия д а не поглежд ам за
кой ли път към тениската й.
Про след их я как връща телефона в д жоба си, обръща се и се отд алечава. Спомням си как
тогава си мислех, че сигурно никога повече няма д а говорим както д нес. Мислех си, че това е
ед ин от онези моменти в живота, когато про сто се д око сваш д о опред елена възможно ст, за
д а я вид иш как се стопява. Сигурно не е никак позитивно от моя страна, но съм д лъжен д а
отбележа, че това изобщо не ме притесняваше. Тогава. Почти не познавах Саша Ясински, а и
през юни хубавите момичета с прилепнали тениски — с лопата д а ги ринеш.
Три
По след ната сед мица в д аскало беше прекалено горещо, за д а мислиш. Про сто не ме
свърташе. Имах чувството, че лятото някак си е започнало без мен. Всички бяхме станали
нетърпеливи. С Кийлър, Гавин и о станалите от тайфата се мотаехме по корид орите, бутахме
се в стените и ед ин в д руг и си говорехме с онзи тип глас, д ето те вбесява, когато го чуеш у
някой д руг. Отчасти това беше нещо като пред стартова под готовка за купона. В събота
пред стоеше ед ин от онези безславни купони у Дани с преспиване, което означаваше, че
катеренето през прозорците след залез-слънце бе забранено. За разлика от о станалите
род ители, нейната майка спод еляше д емократичната глед на точка, че в смесените купони с
преспиване няма нищо лошо и че ние всичките сме д о ста по-невинни, отколкото изглежд аме.
Що се отнася лично д о мен, аз наистина бях д о ста по-невинен, отколкото ми се искаше
— д аже след безбройните нерегламентирани от род ителското тяло преспивания у Гавин,
Кийлър или Вики. Първото от тези партита беше започнало след ед ин трад иционен
сред нощен мач по хокей. Някъд е към края се появи Виктория, озарена от вд ъхновяващата
ид ея. Главната й мишена, разбира се, беше Кийлър, но и иначе си беше по купоните — ако се
сещате какво имам пред вид . Както и д а е. Ид еята й се възприе с рад о ст и най-вече с
над ежд ата д а не ни хванат. Ед инственото, от което имахме нужд а, беше нечие мазе (или
някое д руго уед инено про странство) и солид но количество алибита. Като например, когато
някое от момчетата организираше купон, момичетата казваха, че ще спят у Дани, Вики или
която там е наред , а по сле се промъкваха тайно в къщата на съответния д омакин, след като
род ителите му заспят. Вярно, че ед на нощ сестрата на Вики ни излови на калъп, обаче Вики
разполагаше с пред о статъчно мръсотийки за извънкласните занимания на сестра си, така че ни
се размина.
Та така, всички вече мислехме ед инствено за пред стоящия купон и най-вече — за
свобод ата на лятната ваканция. Аз бях изработил д о статъчно часове в спортния магазин, за д а
се чувствам богат, никой не се занимаваше д а ми опред еля вечерен час, а и се над явах най-
сетне д а забия Дани. Напо след ък бяхме започнали д а се сближаваме. До ста. По купоните
винаги завършвахме в ед ин спален чувал, а по след ния път д ори бях успял д а я убед я д а свали
всичките си д рехи. Тя пък ме накара д а си о стана с боксерките, за д а не стигнем твърд е д алеч,
но иначе тялото й трепереше и изгаряше д о моето и аз си знаех, че на нея също й се иска.