иска д а ме вид и. Това беше по-зле от всякога! Защо? Нещо не можех д а схвана. Бях сигурен,
че ме е чула. Кийлър сбърчи но с, обид ен от мое име, и потвърд и опасенията ми:
— Чу те, човече. Ама че кучка!
Именно! Усетих как лицето ми пламва. Гърлото ми се сви на топка — така, както става
пред и сбиване. По природ а не съм агресивен човек, но ако някой ме настъпи, със сигурно ст си
търси белята! А случаят ми се струваше точно такъв — сякаш някой беше сритал кънките
изпод краката ми, запращайки ме бързо и болезнено на твърд ия лед .
Втурнах се по корид ора след нея и я настигнах точно пред кабинета на го спожица Рейнс.
Препречих пътя й, пред и д а съм имал време д а помисля. Беше най-малко с д ванайсет
сантиметра по-ниска от мен. Свед ох глава към нея и вратът ми се изравни с раменете.
— Саша, какво става? — изръмжах. — Защо не ми каза „зд расти“?
— Не те вид ях — отсече тя и стисна учебника пред гърд ите си.
— Нищо под обно! Вид я ме! — натъртих.
Изглежд аше по-бясна и от мен, а аз нямах никаква пред става защо. Заглед ах се в
яд о саната й физиономия и забелязах, че изобщо не прилича на съсред оточената. Цупеше се
като хлапе — както прави сестра ми, когато я игнорирам. Межд у д вама ни прелитаха гневни
искри.
— Окей, вид ях те — изрече с равен тон тя. — Но тъй като всичките там се д ържахте като
магарета, реших, че не ми се иска д а ви позд равявам, ясно ли е?!
— Какво?! Да не би д а имаш пред вид с Вики?
Че кого д ругиго би имала пред вид ?! Стоях там като попарен. Какво толкова лошо сме
направили?
— Да, с Виктория. Точно нея имам пред вид . Сед ите си там и се хилите на про стотиите на
Кийлър, а след това извед нъж се обръщаш към мен и най-невинно казваш „зд расти“! Сякаш
нищо не се е случило! — Изглед а ме така, сякаш бях парче тоалетна хартия (д а не казвам и
нещо по-лошо), залепнала за обувката й.
— И какво толкова? — свих рамене. — Щом тя не се обижд а, защо ти ще се обижд аш
вместо нея? Ние сме про сто приятели. Шегуваме се. Това е всичко!
Мамка му! Точно сега ли ми трябваха под обни глупо сти, при това точно от това
момиче?!
— Про сто ми писна! Писна ми д а ви глед ам всичките как непрекъснато се лигавите като
ид иоти!
И наистина изглежд аше като изцед ена. Дотолкова, че аз забравих д а се защитавам.
— Хей, д а не би някой д а ти д о сажд а с нещо? — хрумна ми накрая.
— Не — поклати глава тя. — Хайд е, забрави! Става ли?
Поглед ът й се плъзна покрай мен и се насочи към празния кабинет по английски, а по
лицето й се изписа притеснение.
И на мен ми се искаше д а избягам. Но не можех д а реша д али д а се отд ръпна, или д а
вляза след нея в клас. Накрая изтърсих ед инственото, което ми ид ваше наум:
— Ти на английски ли отиваш?
— Да — кимна тя. — А ти?
— Ъхъ.
Прод ължавахме д а си стоим д о вратата и народ ът се точеше покрай нас в инд ианска
нишка.
Най-сетне Саша разтвори ръце и свали учебника си. По сле рече:
— Виж какво, нямам пред вид точно вашата компания. Имам пред вид всички момчета.
Непрекъснато ръсят някакви коментари, опипват зад ниците на момичетата и д руги глупо сти!
Мисля, че я разбирах какво има пред вид . Права беше. Повечето от момчетата в училище
се д ържаха точно така. Помислих си д али д а не й обясня отношенията межд у Кийлър и Вики,
но по сле се отказах. Не ми беше приятно, че тя ме накара д а защитавам и себе си, и
приятелите си, пък и ме гложд еше съмнение д али въпро сната информация ще д опринесе с
нещо за промяната на нейното мнение.
— И какво искаш тогава? — изрекох накрая. — Да се втурна след теб, за д а ти се
извинявам, или никога повече д а не разговарям с теб?
— Нямам пред става — промърмори Саша, прехапа устни и се вторачи в гърд ите ми. — Не
че го бях планирала. Про сто… не ми хареса.
Изглежд аше напълно изгубена, застанала там, свалила защитната си броня, избягвайки д а
срещне очите ми. Що се отнася д о мен, аз можех д а си стоя там и д о утре, д а тъпча земята
пред нея и д а се опитвам д а измисля д али д а се почувствам яд о сан или виновен. Обаче
звънецът проряза тишината в корид ора и ме зад вижи.
— Часът започва! — отсякох бързо и кимнах към кабинета. Втурнах се към мястото си,
изпълнен с негод увание. Когато хората не те познават, не би трябвало д а им се позволява д а ти
говорят такива неща! Да те карат д а се чувстваш като мухльо, когато ти само си се шегувал!