Нямат право!
Толкова ми е писнало от разочаровани хора, че про сто си нямате на пред става! Мама
беше разочарована, че татко ни напуснал. Холанд беше разочарована, че аз не съм могъл д а го
отрежа. Татко беше разочарован, че Холанд отказвала д а говори с него и че аз не съм желаел
д а прекарвам повече време с него през лятото. Така межд у нас четиримата се установи океан
от разочарования. Понякога имах чувството, че от тези разочарования ставам напълно
безчувствен — или може пък това д а е признак на съзряване, знам ли. Може би чистата рад о ст,
чистото щастие и чистият страх са само за д ецата. А може би про сто ми беше писнало.
Забелязах как главата на Саша се извръща за миг назад , за д а ме поглед не. Направи го
светкавично, като че ли е било случайно и не е имала пред вид точно мен, обаче аз усещах
някаква невид има връзка межд у нас през целия час по английски — като че ли силовото поле
от корид ора бе изтекло в класната стая, за д а се вклини межд у нас. Чувствах го така, както
когато си знаеш, че някой те наблюд ава или след ва, и си наясно, че си прав.
Когато звънецът уд ари, се наложи д а взема решение. При това бързо. Саша вече беше
скочила и се насочваше скоро стно към вратата. Аз се втурнах след нея, решен този път д а не я
изгубвам в тълпата. Не я извиках по име — не се наложи. Тя се закова на д есетина крачки пред
мен и ме изчака д а я настигна.
— Зд расти — изрече. Думата се стовари с трясък на под а.
— Зд расти — отговорих. — Това ти ли си наистина, д ето разговаря с мен?
— Караш ме д а се чувствам крайно неловко. — Този път сериозните й кафяви очи се
взираха право в моите, което бе д обре като за начало.
— Ти започна — казах.
Думите се изнизаха от устата ми по същия начин, както когато в спортния магазин се
появи някое хубаво момиче. Но вед нага си д ад ох сметка, че тази тактика при Саша няма д а
проработи. Очите й сякаш се взираха право в д ушата ми. Глупости — казваха. Много си надут,
Ник! С кого си мислиш, че разговаряш? Но какво д руго д а кажа с този неин номер за
невид имо ст, който непрекъснато ми погажд а? В прод ължение на няколко секунд и межд у нас
се възцари мълчание. Аз затърсих правилния под ход , очаквах реакции, преповтарях по след ния
час в главата си. Но какво правя тук? Как се случи това?
— Виж какво — започнах бавно, — мисля, че разбирам какво искаш д а кажеш. Но аз не
съм точно такъв. Нямам пред става защо изобщо ти го казвам, но… — Оглед ах корид ора в
търсене на маршрут за бягство. — Окей. Сега трябва д а тръгвам. До скоро!
Започнах д а се обръщам, д а изчезвам — този път наистина, обаче Саша сграбчи ръката
ми. Лекичко. Имаше д ребни момичешки ръце, ръце, които не биха могли д а пред отвратят
ничие изчезване.
— Почакай! — каза.
Аз се заковах на място, с тяло, полуобърнато настрани към корид ора. Свед ох поглед към
очите й и там вид ях, че това също не го беше планирала и че нямаше никакво понятие какво
д а каже сега. По сле тя пусна ръката ми, но го направи съвсем естествено.
— Е, какво смяташ д а правиш това лято? — попита. — Ще ход иш ли някъд е?
Ед ва не се изхилих. Всичко беше толкова странно — аз д а тичам след нея по корид ора, а
тя д а хваща ръката ми и д а се прави, че в това няма нищо ненормално. Поглед нах крад ешком
към миниатюрните ръце на Саша. Ноктите й бяха практично изрязани и перфектно чисти.
Нямаше никакво съмнение, че не се опитва д а впечатли никого с маникюр. Дани пък
непрекъснато си лакираше ноктите, д аже и на краката. И на пъпа си имаше ед на суперсекси
халка, която майка й беше позволила д а си сложи още миналото лято.
— Не. Про сто ще работя — отговорих, като преглътнах смеха си. Усещах го как пълзи
под кожата ми, опитвайки се д а пробие възд уха, но не му позволявах. Знаех, че на Саша никак
няма д а й хареса, ако точно в този момент се разхиля — пак ще се яд о са и ще се разочарова от
мен. — И ще се мотая. Нямам никакви конкретни планове — прод ължих. Татко от няколко
месеца ме тормозеше д а съм отишъл през лятото при него, обаче аз си имах перфектното
извинение — работата в спортния магазин. Нямаше начин д а пътувам от тях д о Кортланд .
Пътуването с кола отнемаше д ва часа, а като се има пред вид , че ед ва миналия месец бях
навършил шестнайсет, ми трябваха още сед ем месеца, д окато получа шофьорска книжка. —