Ами ти?
— И аз нищо о собено — отговори тя. — Както вече ти казах, ще д авам уроци.
Да бе, вярно, лод ките. Не бях в състояние д а измисля никаква умна реплика по този
повод . Имах чувството, че някаква огромна черна д упка поглъща разговора ни. Първо на
първо, изобщо не трябваше д а хуквам след нея. Сигурно за това, че д о този момент никога не
си бяхме говорили, си има причина. Нямаме нищо за казване. И точка. От цялата тази история
бях започнал д а се изнервям — а точно това ми трябваше сега, нещо д а наруши летните ми
трепети.
— Ако искате, можете някой д ен д а се отбиете на езерото с Нейтън — прод ължи тя. —
Мога д а ви вкарам безплатно на плажа.
— Ами Кийлър?
Саша ме изглед а с присвити очи. Не може ли да спрем да се караме по този въпрос, Ник?
А на глас изрече:
— По-скоро не. — Звучеше като го спожица Рейнс — гласът на зрело стта и интелекта.
— Пошегувах се — побързах д а заглад я положението аз, като се усмихнах, за д а д окажа
намеренията си. — Окей, ще кажа на Нейт. А и ти — ако ти трябвам, знаеш къд е д а ме
намериш. — Истината бе, че не бях в състояние д а разгад ая Саша. Не бях сигурен д али
момиче, което ме нарече ед ва ли не пълен ид иот, е искрено, канейки ме при нея на плажа.
Доко снах я по рамото, този път твърд о решен д а си тръгна и изпълнен с нетърпение д а го
направя. — Приятна лятна ваканция!
— Да, на теб също — кимна тя и пъхна ръчичките си на д еветгод ишно момиченце в
д жобовете си.
— Благод аря — кимнах и аз и се понесох със скоро стта на светлината по корид ора.
Още първата крачка ме накара д а се почувствам по-д обре. Усложненията на момичешкия
фронт изобщо не влизаха в плановете ми за лятото. Мечтаех си за точно обратното — д а се
понеса по течението, без никакви извинения или обяснения. Чисто. Непланирано. Перфектно.
Такова трябваше д а бъд е лятото ми. Никой не трябваше д а бъд е в състояние д а ме накара д а
сторя нещо против волята си, нито д а ме изпълва с чувство за вина. Исках всичко през
ваканцията на моята шестнайсета год ина д а върви глад ко и безметежно.
По пътя към часа по изобразително изкуство се отбих д о шкафчето на Кийлър. Ушите ме
сърбяха д а разбера причината за онази мръснишка усмивка на устата му. Всеки си има мръсни
мисли. Нали така беше казала Саша онзи д ен в мола? И какво толкова му е лошото д а
размишляваш на глас? Млъквай! , казах си. На кого му пука какво мисли тя?!
— Зд расти, човече! — плесна ме Кийлър по рамото. — Тъкмо се чуд ех къд е си се забил!
Търсих те навсякъд е!
Заковахме се пред затвореното му шкафче, готови за д ействие.
— Е, какво е онова нещо, д ето било само за моите уши? — под каних го аз, изхвърляйки
набързо от мислите си по след ния час.
— Хей, човече, голям си късметлия, д а знаеш! — възкликна Кийлър и се ухили д оволно,
пред вкусвайки новината, която има д а ми съобщи. — Ще ти хареса, д а знаеш! Обаче го играй
изненад ан, когато тя го направи!
— Какво? — Гласът ми се изпъна като опънато ластиче. Нямах пред става, че новината
касае точно мен — това вече нагнетяваше напрежението с още д ве ид еи.
— Така! — Кийлър положи максимални усилия д а се овлад ее, което от негова страна не
беше голям успех. — Искаш ли д а чуеш какво чух, а? — Сниши глас и привед е глава към мен.
— Новината ид ва от Вики, така че е стопроцентова! — Направи пауза и д вамата се
заслушахме в бесните уд ари на сърцата си. — Клюката твърд и, че Дани се канела д а ти под ари
нещо специално на партито утре!
Зяпнах. По сле се насилих д а си затворя устата и притиснах тетрад ките към гърд ите си.
— Я стига! — извиках невярващо. — Ако това е някаква шега…
— Никаква шега, човече! — извика Кийлър и ми се усмихна ед ва ли не с бащинска
горд о ст. Най-добрият ми приятел! Колко се радвам, че най-сетне ще разбере какво е това
свирка! Понякога броените мигове могат д а бъд ат много емоционални. — Смяташ ли, че бих
се пошегувал с нещо толкова сериозно, а? — изглед а ме обид ено той.
— Но от къд е на къд е ще говори такива неща? — запитах се на глас аз. Иначе тялото ми
вече барабанеше под кожата ми, изчакваше.
— Доколкото успях д а схвана, искала технически съвет — обясни Кийлър и ме хвана за
рамото. — Обаче не си го чул от мен, ясно ли е? Про сто се отпусни и се наслад и на мига! —
Засмя се, облегна се на шкафчето си и д опълни: — Изглежд аш като в шок, човече! Мамка му!