Над явам се д о утре д а не промени решението си! Това опред елено ще бъд е гад но!
— Аха — не казах, а по-скоро го изд ишах.
Ето! Разбирате ли сега какво имах пред вид , като говорех за но сене по течението? Често
нещата се случват от само себе си, без никой д а ги насилва. Отговорите търпят промени, а
след това и нови промени. Може би този път ще се окажа от правилната страна на ситуацията.
Може би перфектното ми лято ще започне точно от това парти — Дани с нейната халка на
пъпа, с д ългата й руса ко са ще направи онова, което толкова д ълго чакам. Отпуснах гръб на
шкафчето д о Кийлър и му се ухилих. Чувствах се като юлско слънце, на около петнайсетина
град уса от изпаряване.
Четири
След д ългоочаквания купон д вамата с Дани започнахме д а прекарваме известно време
заед но. Ама нищо о собено — няколко само стоятелни го стувания у тях и ед но ход ене на кино.
Може д а се каже, че всичко беше отчасти уд оволствие, отчасти — зад ължение. Балансът
изглежд аше д обър. И за д вама ни. Тя не беше от онези момичета, които започват д а опред елят
правила, когато нещата стигнат д о сексуалната сфера. Ед инственото, което искаше д а знае,
бе, че не се занасям с д руга. Мотаенето с нея от време на време бе също д обра ид ея. Не исках
д а си помисли, че вече не д ържа на приятелството ни.
И пред и д а сте започнали д а си мислите нещо, д ържа д а под чертая, че д вамата никога не
преспахме заед но. Вярно, вървяха д руги сексуални д ейно сти, но така и не стигнахме д о
същината. Понякога се питах д али изобщо искам д а го направя. Вече бях започнал д а се
притеснявам, че правилата внезапно ще се променят, ще ме приклещят и зад ушат, д окато
някоя прекрасна сутрин не се събуд я сгод ен за нея. Не исках Дани д а става приятелка нито със
сестра ми, нито с майка ми, д а започне д а ми избира д рехите и д а ми се обажд а непрекъснато,
за д а ми се оплаква от лятната си работа. Сигурно щях д а бъд а по-ентусиазиран от ид еята д а
започнем д а спим заед но, ако имах някаква гаранция, че ще можем д а избегнем въпро сния
сценарий. Тревожеше ме също така вероятно стта, че вед нага, след като преспим, ще пожелая
д а се прехвърля на някоя д руга — например на ед но от онези д ългокраки момичета с
изд ухани ко си, които непрекъснато влизаха в спортния магазин, за д а търсят маратонки. Не че
бях взел някакво твърд о решение, но все пак д ържах д а не оплескам нещата с Дани, ако
нещата се развият в тази по сока. Затова запазването на отно сителната необвързано ст межд у
нас о ставаше като че ли ед инственият правилен отговор.
— Ти не искаш приятелка — каза ми ед на вечер Нейтън по телефона. — Искаш секс! —
Прозвуча като обвинение, макар че Нейтън не беше от хората, които обичат д а съд ят д ругите.
— Всъщно ст и аз не знам какво точно искам — отвърнах. — А може и д а не искам д а
бързам д а разбера.
— О, я стига! — сряза ме Нейтън. — Разбира се, че бързаш! Ти си точно като Кийлър! Вие
д вамата сте род ени хищници!
От устата на Нейтън това изобщо не звучеше като комплимент. Тримата бяхме стари
приятели — наблягам на стари. А те д вамата вече се вижд аха ед инствено в мое присъствие.
Аз бях спойката, която ги д ържеше заед но — или поне им помагаше д а се преструват, че е
така. Нямам пред става защо прод ължавахме с този театър, о свен ако не е зарад и мен. Лично аз
под хожд ах твърд е сантиментално към приятелското ни минало — празнували сме заед но
толкова много побед и и сме тъгували за толкова много глупави загуби. Но нещата не опираха
само д о хокея. Про сто тогава знаех, че мога д а разчитам на тях, а те — на мен.
Кийлър беше страхотен по време на развод а на род ителите ми — непрекъснато ме
разсейваше с нещо, не ми позволяваше д а се засед явам и д а роня сълзи зарад и внезапното
напускане на баща ми. Спомням си, че по ед но време мама беше започнала д а ме моли д а не
излизам толкова много с Кийлър, за д а сме „прекарали известно време заед но, та д а се
ад аптираме към този факт като семейство“. Много ме беше вбесила, ама направо не знаете
колко! Как пък вед нъж не й хрумна, че точно това ми помага?! А нейните д уми с нищо не ми
помагаха. Ед инственото, което означаваха, бе тримата д а си сед им вкъщи и д а оплакваме
самотата си. По този въпро с си говорех с Нейтън, с когото пък прекарвахме много часове на
телефона. С него се говореше по-лесно, отколкото с Кийлър.